Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Впечатлението, което получи грешницата, беше толкова сложно, че тя самата не си даваше сметка за онова, което чувствуваше. Без съмнение нейната сурова и страстна природа я отведе към завистта. Тая жена й беше отнела нейното, онова, което според нея й принадлежеше по право. Ала към това чувство се прибавяше в странна смесица друго, много различно и по-силно: страстното желание да прилича на Хасинта, да бъде като нея, да има нейния вид, нейния благ и властен чар. Защото от всички дами, които видя този ден, никоя не се стори на Фортуната тъй властна, както госпожа Санта Крус, на лицето и в обноските на ни една не се четеше тъй ясно благоприличието. Затова ако в онзи миг предложеха на нашата ближна да се пресели в тялото на друг човек, без да се колебае и със затворени очи, тя щеше да каже, че иска да бъде Хасинта.

Озлоблението, което се зачена в душата й, полека-лека се превръщаше в жалост, защото Манолита й повтаряше до втръсване, че Хасинта търпяла презрението и ужасното пренебрежение на съпруга си. Накрая тя установи като общо правило, че всички съпрузи обичат повече случайните, отколкото постоянните си жени, макар че има изключения. Тъй че Хасинта в края на краищата и въпреки тайнството беше също такава жертва като Фортуната. Когато тази мисъл й дойде наум, злопаметството на грешницата стана по-слабо, а желанието й да прилича на другата жертва — по-силно.

В следващите дни тя си представяше, че все още я вижда или че ще се появи на някоя врата, когато най-малко я очаква… Дългото мислене я доведе дотам, че през нощта под покровителството на манастирската самота имаше съновидения, в които съпругата на Санта Крус се появяваше в разсъдъка й с отчетливостта на действителните неща. Сънуваше, че Хасинта й се явява, за да й се оплаква от мъките си и да й разказва за мерзостите на съпруга си, или че двете спорят по това, коя е по-голяма жертва, а накрая, че се преселяват една в друга, като Хасинта вземаше външността на Фортуната, а Фортуната — външността на Хасинта. Тези нелепости прегряваха мозъка на затворничката така, че и будна тя продължаваше да си представя подобни безсмислици, ако не и по-големи.

Размишленията се прекъсваха от посещенията на Максимилиано всеки четвъртък и всяка неделя между четири и шест часа подир обед. Тя очакваше със задоволство тия посещения; желаеше ги, защото Максимилиано беше единствената връзка, която тя имаше със света, и макар че религиозното чувство беше завоювало част от нея, не я беше откъснало от интереса и привързаността й към светското. В това отношение добрият Рубин можеше да бъде съвсем спокоен, защото нито веднъж, дори в миговете на най-голямо благочестиво усърдие, през въображението на грешницата не бе минала мисълта да стане непременно светица. И тъй, тя беше доволна с Максимилиано и дори й се струваха къси часовете, които прекарваше в компанията му в разговори за доня Лупе и за Папитос, или в споделяне на честните си намерения по отношение на събития, които щяха да дойдат. Разбира се, физически уважаемото момче не й харесваше; но също бе истина, че тя свикваше с него, недостатъците му не й изглеждаха вече толкова големи и признателността проникваше дълбоко в душата й. Ако запиташе сърцето си, намираше, че, що се отнася до обич към своя изкупител, беше постигнала много малко; но със сигурност почитта и уважението й към него бяха по-големи и особено се беше оформило и укрепило решението й да се омъжи, за да заеме почтено място в света. От време на време искрено се питаше откъде и как беше дошла тая мисъл, но не успяваше да си даде отговор. Нима тишината и покоят на този живот пораждаха и развиваха у нея заложбите й от здрав ум? Ако беше така, тя не си даваше сметка за това явление и едничкото, което нейната простоватост можеше да изрази, беше: „От толкова мислене поумнях, както Максимилиано поумня от толкова обич към мен, и това поумняване ми казва, че трябва да се омъжа, че ще съм последната глупачка, ако не се омъжа.“

Добрият студент по фармация се смяташе за най-щастливия сред смъртните, като виждаше, че неговата възлюбена не отхвърляше мисълта да сложи край на карантината и да ускори венчавката. Без съмнение душата й вече звънеше от чистота. Лошото беше, че и след петия месец от престоя на горкото момиче в манастира онзи глупак Николас заявяваше, че не било достатъчно и трябвало да изчакат поне до годината. Максимилиано побесняваше, а доня Лупе даде мнението си в полза на излизането. Въпреки че водена от племенника си, беше посетила два-три пъти ламята , не бе успяла да провери дали оная беше вече напълно очистена от предишните кусури; но тя искаше да упражнява, както казах преди, своята възпитателна дарба и колкото повече закъсняваше да има Фортуната под своя юрисдикция, толкова повече се забавяше големият експеримент. Добрата дама не се доверяваше много на въздействието на религиозните институти в изправянето на безпътните хора. Това, което се научава там, казваше тя, е изкуството да се крият пороците по лицемерен начин. Сред хората, сред хората, в обкръжение се поправят недостатъците, под мъдро ръководство. Много целебно и много хубаво е срещу рахит да се прилагат укрепващи средства; но доня Лупе считаше, че те не струват нищо, ако не са придружени от упражнения на чист въздух и от гимнастика. И това искаше да приложи тя: света, живота и в същото време принципите.