Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

С Хосефините Фортуната нямаше никаква връзка. Всички бяха момиченца от пет до десет-дванадесет години, които живееха отделно, като заемаха предните стаи. Хранеха се преди другите в същата трапезария и слизаха в градината в различно от Филомените време. Цялата сутрин момиченцата повтаряха в хор уроците си с отмерени и плачливи писукания, които се чуваха из цялата къща. Следобед изучаваха вероучението. За да отидат в черквата, излизаха от помещението си в процесия две по две, с черни забрадки на глава, и заставаха от двете страни на олтарната начело с двете монахини-учителки.

Тъй като Фортуната завързваше всеки ден нови приятелства сред Филомените , тука трябва да спомена две от тях, може би най-младите, които се отличаваха с прекалените си религиозни прояви. Едната беше почти дете, изящна и руса, с много хубавичък глас. В хора пееше припевите с твърде съмнителен вкус, с който се възхваляваше присъствието на миропомазания господ. Тя се казваше Белен и през времето, което беше прекарала там, даде безпогрешни доказателства за желанието си да се поправи. Нейните грехове сигурно не бяха много, понеже беше твърде млада; ала каквито и да бяха те, момичето изглеждаше готово да не остави в душата си и диря от тях, ако се съди по това, какъв кучешки живот водеше, как свирепо се покайваше и с каква трескавост се посвещаваше на благочестивите задължения. Казваха, че е била хористка в оперетата и оттам тръгнала към по-лош живот, докато една състрадателна ръка я измъкнала от тинята, за да я постави в това сигурно място. Неразделна от нея беше Фелиса, малко по-възрастна, също изящна като госпожица, без да е такава. Двете се събираха, щом им се удадеше случай, като работеха на един и същи гергеф и се хранеха от една и съща паница, образувайки неразделна двойка в часовете за отмора. Произходът на Фелиса беше твърде различен от тоя на приятелката й. Беше принадлежала на театъра само по косвен начин, като слугиня на една известна актриса, и пак театърът я беше погубил. В „Микаелас“ я заведе доня Гилермина Пачеко, която я хвана, може да се каже, из улиците на Мадрид — пускайки след нея двама души от обществения ред, и без друг мотив освен волята си, сложи ръка на нея. Гилермина често постъпваше така и това, което направи с Фелиса, го беше направила с много други, без да дава обяснения на никого за това покушение срещу личните права.

Ако искаха да разсърдят Фелиса и Белен, трябваше само да ги заговорят за връщане към външния свят. От какво се бяха отървали! Тук си бяха толкова добре, че не си спомняха за онова, което бяха оставили зад гърба си, освен за да съчувствуват на нещастниците, които все още бяха в ноктите на демона. В цялата къща нямаше други по-молещи се от тях. Ако ги оставеха, нямаше да излязат от параклиса през целия ден. Дългите благочестиви усърдия през годината — осем дни след причастието, проповеди през Велики пости, цветя за Света дева Мария, все им се струваха малко. Белен с такава жар поставяше музикалните си способности в служба на бога, че пееше куплетчета до прегракване и би пяла до гроб. И двете се изповядваха често и задаваха на капелана въпроси около много деликатните колебания на съзнанието. С това те напомняха прилежните студентчета, които пресрещат професора на излизане от час с молба ла им разясни някой труден въпрос. Монахините бяха доволни от тях и макар че им харесваше такова благочестие, като опитни хора и познавачки на младостта ги наглеждаха много внимателно, грижеха се никога да не остават сами. Фелиса и Белен бяха заедно през целия ден и се разделяха нощем, понеже спалните им помещения бяха различни. Старите монахини проявяваха ревностно усърдие да разделят през часовете на почивка ония, които по време на работа се стремяха да се съберат, подчинявайки се на естествените притегляния на симпатията и сродството на духа.

Връзките на обич, които обединяваха Фортуната и Маурисия, бяха много странни, защото когато Маурисия имаше пристъп, тя вдъхваше ужас на приятелката си; ядосваше я със своите дързости и въпреки това Мъжкараната навярно притежаваше някаква дяволска сила да завладява сърца, понеже приятелката й споделяше повече с нея, отколкото с останалите и извънредно много обичаше задушевните им разговори. Без съмнение я пленяваше нейната прямота и оная пъргавина на мисълта й, с която намираше обяснение за всичко. Лицето на Маурисия, тъжното й сериозно изражение, красивата бледост, нейният дълбок и дебнещ поглед я омагьосваха, а от това се раждаше и авторитетът й по любовните въпроси и по обяснението на толкова редкия морал, който и двете проповядваха. Един ден ги изкараха да перат в градината. Бяха с работни дрехи и без була, като усещаха с наслада ласката на слънцето и прохладата на ветреца върху здравите си шии. Фортуната направи на своята приятелка някои признания за скорошното си излизане и за човека, за когото щеше да се венчае.