Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Наистина ли? Гледай ти!

— Както чухте. Колко сте пропуснали! Хасинта е една от дамите, които най-много са помогнали за издръжката на тази къща. Вече е ясно, тъй като няма деца… не знае за какво да харчи парите си. Забелязали ли сте хубавите големи букети с цветя от златен брокат и сребърни листа?

— Да — отвърна Фортуната, която слушаше с цялата си душа. — Ония, дето ги сложиха на олтара на Петдесятница!

— Същите. Та Хасинта ги подари. И мантията на Богородица от брокат с цветя… колко е хубава!… също е нейно дарение в знак на благодарност, че е оздравял съпругът й.

Фортуната възкликна от учудване и възхита. Колко странно нещо! А преди няколко дни тя беше държала тази мантия в ръцете си, за да я изчисти от няколко капки восък, същата мантия, която беше послужила, да го кажем така, за изплащане спасението на младия Санта Крус! И въпреки това всичко беше много естествено; само че на нея мислите й се преобръщаха и я караха да се замисля не за факта сам по себе си, а за случайността, точно тъй, за случайността, че е държала в ръцете си предмети, свързани посредством една от превратностите на живота със самата нея, без тя самата да го подозира.

— Пък вие не знаете най-хубавото — добави Манолита, като се наслаждаваше на слисването на другата, което по-скоро приличаше на изплашване. — Потирът, знаете ли, потирът, в който се слага самият Спасител, също дойде оттам. Той бе подарък от Барбарита, която даде обет да го поднесе на монахините, ако синът й оздравее. Да не помислите, че е от злато — от позлатено сребро е, но е много изящен, нали?

Фортуната се беше вглъбила толкова много, че не обърна внимание на невероятната глупост да се нарече изящен един потир.

И в продължение на много дни тя не можа да отпъди от мисълта си разказаното от доня Манолита, която между другото не успяваше да й стане симпатична, а онова, което най-много навеждаше на размисъл, не беше точно това, че станаха известни обстоятелствата за подаряването на потира и мантията, а съвпадението… „Гледай ти!“ Ако тя беше отишла в манастира няколко дни по-рано, щеше да присъствува на тържествената литургия с епископ, която се е отслужила в знак на благодарност, че е оздравял въпросният… Това беше забавно. А от своя страна Фортуната, която умееше да прощава обидите, нямаше да има нищо против да слее своите пожелания с тия на всички обитатели на къщата… Това беше още по-забавно.

Но онова, което причини необикновено объркване в душата й, бе срещата със самата Хасинта — жива, от плът и кръв. Нито я познаваше, нито бе виждала някога портрета й. От толкова мислене за нея си беше изградила образ, който се оказа напълно погрешен пред действителността. Дамите, които покровителствуваха манастира, поддържайки го с вноски в брой или дарения, биваха допускани да го посещават когато пожелаят; а в някои тържествени дни се правеше основно почистване и цялата къща светваше от чистота, без да се украсява излишно, нито да се потулват нуждите й, за да видят добре покровителките за какво трябва да проявяват своята щедрост. В деня на причастието след тържествената литургия започнаха посещенията, които продължиха почти целия следобед. Маркизи и херцогини, дошли в каляски с гербове, и други, които нямаха титла, но имаха много пари, дефилираха по зали и коридори, където фанатичното ръководство на сестра Нативидад и грубите ръце на затворничките бяха направили такива чудеса от чистене, че както се казва, на пода мед да ближеш. Ръкоделията по бродиране на Филомените , упражненията по писане на Хосефините и други майстории на двете групи бяха изложени в една зала, където се сипеха непрестанно честитки и благопожелания. Дамите влизаха и излизаха, оставяйки във въздуха на къщата уханието на светски парфюм, който някои затворнически носове жадно вдишваха. Сред групите на момичетата будеха любопитство роклите и шапките на цялата тая елегантна и свободна тълпа, в която имаше и такива, които, справедливо е да го кажем, бяха прегрешавали много повече и от най-лошата от затворените тук. Манолита не пропусна да направи тази пикантна забележка на ухото на приятелката си. Сред това шествие Фортуната видя Хасинта, а Манолита (отбелязвайки така едничкото изключение в своята социална критика) се погрижи да я накара да забележи изящността на съпругата на Санта Крус, елегантността и простотата на дрехата й и скромния вид, който спечелваше на своя страна всички сърца. Още щом Хасинта се появи в края на коридора, Фортуната не свали очи от нея, като изучаваше с жадно внимание лицето и походката й, обноските и роклята й. Смесила се с други свои другарки в една група, която беше на вратата на трапезарията, тя я проследи с поглед и застана нащрек до стълбите, за да я види отблизо, когато слиза, и в паметта й най-сетне остана живо запечатан приветливият образ.