Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Ей, кротко с ръцете! Ако не сме сериозни, си отивам. Сега виждаш, че не съм тиранка, че съм милостива може би до неблагоразумие. Ала си казвам: „Като й дам мъничко, само една капчица, ще я утеша и това не може да се счита за порок.“ Защото зная какво е стомашното разстройство и колко страдания причинява. Не е хубаво да се отказва на затворника-грешник всичко, каквото поиска. Всевишният не може да иска това. Нека бъдем милосърдни и да утешим тъжния.

Като казваше това, тя извади една чашка и се приготви да налее скъперническа доза от драгоценната течност, един много хубав коняк, който тя обикновено употребяваше, за да атакува упоритите си разстройства. После се сети, че Маурисия първо трябва да изяде паницата със задушено и зарзават. Тъй го разбра и затворничката и побърза да излапа вечерята, за да съкрати процедурата.

— Това, дето ти давам — добави монахинята, — е възнаграждение за нервите и опора за отпадналия дух. Не мисли, че го правя тайно от игуменката, защото тя току-що ми разреши да ти дам това лакомство, стига да е в доза, която разграничава нуждата от ненаситността и лекарството от насладата. Зная, че това те подсилва и ти дава необходимата радост, за да изпълняваш добре задълженията си. Гледай ти как онова, което някои биха могли да считат за лошо, е хубаво в умерена доза.

Маурисия беше толкова благодарна, че не можеше да изрази признателността си. Куцичката наля в чашчицата известно количество, има-няма пръст, като накланяше бутилката с изключителна предпазливост, за да не се излее повече от необходимото, и като я подаваше на затворничката, и повтори проповедта. А как се облизваше тя, след като пи, и как и се услади! Познаваше много добре костенурчето, за да се престраши да иска още. От опит знаеше, че монахинята никога не прекрачваше границата, която нейната доброта и състрадание й налагаха. Тя беше добра като ангел, за да отстъпи, и твърда като скала, за да спре там, където трябва.

— Сега зная — говореше тя, запушвайки грижливо бутилката, — че с това утешение за отпадналите ти нерви ще бъдеш в по-добро настроение, а възстановяването на тялото подпомага това на душата.

Наистина Маурисия започна да се чувствува радостна, а с радостта й дойде и разположението на духа за подчинение и работа и така й се приискаха всички хубави неща, че дори пожела да се моли, да се изповяда и да стане прекалено благочестива като сестра Марсела, която, както казваха затворничките, носела власеница.

— Кажете, за бога, на игуменката, че се разкайвам, и да ми прости… че аз, като ме прихване и взема да дрънкам, съм като папагал и не мога да си държа езика зад зъбите. Измъкнете ме по-скоро оттук и аз ще работя както никога, пък ако ми кажат да изтъркам цялата къща от горе до долу, ще я изтъркам. Наложете ми големи наказания и ще ги изпълня в миг.

— Харесва ми да те виждам толкова вразумена — каза й старата монахиня, като прибираше паницата, — но тази нощ ще останеш тука. Замисли се, замисли се над греховете си, моли се много и помоли всевишния и Пресветата Богородица да те просветлят.

Маурисия смяташе, че вече е достатъчно просветлена, защото възбудата запалваше мислите й и донякъде я въодушевяваше; а след като направи малко телесни упражнения, провесвайки се за решетката, защото крайниците й имаха нужда да се протегнат, се зае да се моли с цялата набожност, на която беше способна, като се бореше с няколко изкушения, които мятаха ума й от една страна на друга, и най-сетне заспа върху коравото дъсчено ложе. Изведоха я от затвора рано на другия ден и тя веднага се залови за работа в кухнята, послушна, мълчалива и сръчна. След като излежеше едно наказание, което се случваше неизбежно веднъж на всеки тридесет-четиридесет дни, наполеоновската жена ставаше стеснителна и като засрамена сред другарките си, залягаше над задълженията си, проявявайки такова усърдие и послушание, че очароваше старите монахини. В продължение на четири-пет дни изпълняваше с лекота и без умора работата на три жени. Минеха ли две седмици, забелязваха, че почваше да се уморява; в работата й нямаше вече онази възхитителна безукорност и старание; започваха пропуските, забравянията, небрежността и всичко това набъбваше, докато повторението на грешките водеше до приближаването на друго избухване. С Фортуната тя се сближи наново след бурната сцена, която описах, и двете си бъбреха надълго и нашироко в кухнята, докато белеха картофи или търкаха тиганите и гърнетата. Там те се радваха на известна свобода и стояха без була и с работни дрехи като прислужниците в която и да е къща.