Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Монахинята, която най-настойчиво се застъпваше да се поразкършат мъничко, беше сестра Марсела, която поради куцането и външността си изглеждаше неспособна да оцени естетическото в танца. Но тая жена със сплеснато японско лице знаеше много за света и за човешките страсти; сърцето й преливаше от търпеливост и милосърдие. И тя поддържаше гледището: пълното премахване на желанията, подхранвани повече или по-малко от порочния навик, е най-лошото средство поради това, че поражда отчаяние, и за да се церят стари недостатъци, уместно е развлеченията да се разрешават от време на време много умерено.

Един ден тя хвана Маурисия в бараката за въглища да пуши цигара, нещо безспорно грозно и неприсъщо на една жена. Куцата не побърза да й отнеме цигарата от устата, както бе редно да направи. Само й каза:

— Ей че си мърла! Не зная как може да ти харесва това. Не ти ли прилошава?

Маурисия се смееше и силно примижавайки с едно око, защото пушекът й беше влязъл в него, погледна монахинята и като й подаваше цигарата, каза:

— Опитайте, госпожо.

Нещо нечувано! Сестра Марсела смукна веднъж и след това хвърли цигарата, погнусена, плюеше и правеше някаква грозна физиономия, подобна на чудовищните фетиши на майките божества. Маурисия си прибра цигарата и продължи да я пуши, като поглеждаше ту с едното, ту с другото си око. След това говориха за произхода на цигарата й! Маурисия не искаше да го признае, ала старата монахиня, която знаеше толкова неща, й каза:

— Зидарите са ти я хвърлили от обекта. Не го отричай. Аз те видях как им се докарваше. Ако игуменката знае, че се свързваш с тях, хубаво ще те нареди… и с право. Хвърли тютюнището де, безсрамнице… Ей че отвратително! Развали ми вкуса в устата. Не разбирам как може да ви харесва тоя огън, тая краста на хиляди демони. Сякаш мъжете нямат достатъчно пороци, та всеки ден измислят нови…

Маурисия хвърли цигарата и я загаси с крак.

Месец след пристигането си Фортуната се свърза с друга приятелка, с която доста се сближи. Доня Манолита беше порядъчна госпожа, тъй като беше омъжена; тя помагаше на монахините в часовете по четене и писане и особено настояваше да научи Фортуната, откъдето предимно се роди тяхното приятелство. Старите монахини разрешаваха на тази затворничка известна свобода в спазването на реда — оставяха я сама с една или две Филомени в продължение на дълго време, било в учебната зала, било в градината; разрешаваха й да ходи при Хосефините и понеже имаше отделна стая и плащаше хубава вноска, тя се радваше на повече удобства от другарките си по съдба.

Веднъж запознали се, Фортуната и тя не закъсняха да си разкажат взаимно своите истории. Тая, която вече познаваме, беше откровена; ала Манолита украси своята история толкова много и я направи така патетична, че никой не би я познал. Според нейния разказ тя нямаше грях — всичко било чисто недоразумение; ала съпругът й, който бил много груб и бил виновният, да, той бил виновният за недоразуменията, или, ако щете, за нейните лоши изкушения, я бил натикал тук, без да се церемони. Тъй като тая дама бе заемала умерено добро положение в обществото, разказваше въодушевено за светски неща и техния блясък, за вечеринките, на които присъствувала, за многото и хубави рокли, които имала, защото съпругът и бил търговец на модни стоки, човек, по-долен от нея по рождение, а нейният баща бил пръв служител в Дирекцията на държавните заеми. Слушайки тези горделиви възвеличавания, Фортуната се замисляше какъв ли високо издигнат ще да е тоя пост на бащата на приятелката й.

Но най-странното бе, че в разговора внезапно изскочи нещо интересно. Манолита познавала рода Санта Крус. Виж ти! Та съпругът й, Пепе Реойос, бил близък, ама много близък с дон Балдомеро. А тя, самата Манолита, посещавала често доня Барбара. Оттук разговорът се насочи към Хасинта. Ах, Хасинта била красива жена; притежавала всичко: доброта, хубост, дарба и добродетели. Вятърничавият Хуан не заслужавал такова бижу, защото твърде се отдавал на задиряния. Ала от друга страна, било превъзходно и много, ама много симпатично момче.

— Сигурно вече знаете — каза тя после, — че се разболя от пневмония през февруари тази година. Едва не умря. В този манастир, който се радва на покровителството на семейство Санта Крус, всички се молиха пред разпятието, а когато Хуан бе вън от опасност, Хасинта даде пари за голямо празненство. Пък дойде и помощник-епископът да ни отслужи литургия…