Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Тази история, разказана с толкова ужасяваща искреност, направи силно впечатление на другата Филомена . Продължиха да танцуват из залата, плъзгайки се като кънкьори върху лъснатия вече под, и Фортуната, която гореше от желание да научи нещо повече за онова, което й беше загатнала Маурисия Мъжкараната , каза:

— Аз съм посещавала къщата на Пака само два пъти и ако зависеше от мен, никога не бих отишла. Но нуждата, момиче… Не се върнах повече там, защото се запознах с момчето, за което съм сгодена.

След малко, като си спомни доста неща от миналото, сметна, че е уместно да каже нещо съгласно строгия морал, който манастирът налагаше:

— И защо пак ме търси този човек? Защо? За да ме погуби отново? Свършено е вече.

— Мъжете са много капризни — заключи с философски глас Маурисия Мъжкараната , — когато някоя им е на разположение, обръщат й внимание колкото на един парцал, но ако тя тръгне с друг, първият веднага пожелава да се приближи до сладкиша, който вторият му отнема. Затова казвам… ако някоя реши да стане честна, мръсниците не оценяват това, но ако тя започне да се моли, да се изповядва и да се причестява, мераците им се разпалват и те лудо се влюбват в нас, докато един ден приемем религията… И какво, не вярваш ли, че Хуанито обикаля манастира, откакто знае, че си тука… Глей колко си глупава… Повярвай, така е, и един от файтоните, които чакат хей там, е негов.

— Какви ги дрънкаш, не говори глупости — каза приятелката й пребледняла. — Не може да бъде… Защото нали той се разболя от пневмония през февруари…

— Колко добре си осведомена…

— Знам го от Фелисиана, на която един приятел на Вилялонга е разказал всичко преди известно време. Затова чуй: разболял се е през февруари, а в тоя промеждутък аз се запознах с момчето, за което съм сгодена… А другият — около два месеца е бил много болен… на ръба на пропастта. След като оздравял, през март заминал с жена си за Валенсия.

— И какво?

— И още не се е върнал.

— Много си наивна… Това е само предположение. И ако не се е върнал, ще се върне. Искам да кажа, че ще те ухажва, когато се върне и разбере, че си станала религиозна.

— Ти наистина не разбираш… остави ме на мира. И да си въобразявам, че като се върне, ще ме ухажва… Мен какво ме интересува това?

Сестра Нативидад огледа излъскания под. Голямо задоволство проблесна по сухото й личице. Погледна към тавана, мъчейки се да открие някоя черна точица, оставена от мухите, но нищо не намери; дори главичките на гвоздеите по стената, изчистени един ден преди това, блестяха като златни звездички. Игуменката местеше погледа си от предмет на предмет, за да забележи нещо, за което да ги укори; ала не видя нищо, което да заслужи строгата й критика. Нареди да почистят и изтупат мебелите, преди да ги внесат, та прахът да остане навън; посъветва ги тази операция да се извърши по жилите на дървото и тъй като двете работнички не разбираха добре какво означава това, тя самата взе един парцал и нагледно им показа, при това много сериозно, каква е нейната система. Когато отново останаха сами, Маурисия рече на приятелката си:

— Трябва да удовлетворяваме желанието на тази смахната леля, която не е лош човек, и тъй като ще търкаме мебелите по жилите , ще станем добри приятелки с нея.

Маурисия имаше лоши дни. Монахините я смятаха за лунатичка, защото ако повечето пъти успяваха да я подчинят с изтощителен труд, то понякога я обхващаше особена лудост и тя избухваше и вършеше безумни неща. При първия пристъп монахините се развълнуваха, но тъй като бесът беше обуздан, без да се прилага насилие, те не отдаваха голямо значение на зачестилите след това изблици на непослушание и безочливост. Внушителен и дори забавен беше спектакълът, който от време на време Маурисия устройваше на обитателите на манастира. Фортуната изпита истински ужас, когато за първи път видя това.

Налудничавите пристъпи у Маурисия започваха както при боледуване — със сигурни симптоми, които постепенно се изявяват, очертавайки целия патогенен процес. Повод обикновено биваше скарването с някоя послушница на закуска за течния шоколад или това, че на входа нарочно са я бутнали. Монахините се намесваха и Маурисия млъкваше веднага, за около два-три часа преставаше да говори, упорито отказваше да работи и всичко, което и заповядваха, вършеше наопаки. Нейното поразително усърдие се заменяше с нехайство. Монахините я порицаваха и тя нищо не им казваше в лицето, но когато си тръгваха, зад гърба им се чуваше ръмжене, примесено с неприлични думи. След това обикновено следваше неочаквано шумна олелия, за да предизвика смеха у някои Филомени и възмущението на сестрите. Маурисия издебваше, когато в работилницата беше тихо, за да хвърли в центъра й котка със завързана за опашката консервена кутия или да извърши друга щуротия, присъща по-скоро на дете, отколкото на зряла жена. Сестра Антония, въплъщение на самата доброта, я гледаше с цялата си строгост, която се побираше в ангелския й характер, а Маурисия отклоняваше погледа си и изричаше с нахална жестокост: