Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— А… да… — спомни си Фортуната и премествайки тежестта си върху десния крак, отиде към другия край, като търкаше пода с все сила.

Маурисия Мъжкараната беше на около тридесет години или малко повече и нейното лице би могло да бъде познато на всеки, който разбира малко от историческа иконография, тъй като бе съвсем еднакво с това на Наполеон Бонапарт, преди той да стане първи консул. Тази странна, хубава и храбра жена беше с подрязана коса, винаги лошо сресана и неподредена. Когато се движеше бързо, буйните й коси, стигащи до раменете, се отмятаха и тогава приликата й със завоевателя на Италия и Египет беше поразителна. Маурисия не вдъхваше симпатия на хората, но който веднъж я видеше, не я забравяше никога и изпитваше желание отново да я зърне. Неотразимо обаяние оказваха върху всеки човек правите й високи вежди, големите трескави очи, надничащи като из засада под веждите, неспокойните променящи се зеници, изпъкналите скули, хлътналите бузи, здравата челюст, римският нос, изрязаната уста, завършваща с енергични ъгли, и най-после замечтаното и меланхолично изражение. Но когато Маурисия проговореше, сбогом, илюзии… Гласът й беше дрезгав, по-скоро мъжки, отколкото женски, и нейният вулгарен език разкриваше една объркана природа от тайнствени редувания на поквара и приветливост.

След като се разпознаха, те помълчаха известно време, работейки усърдно. По-късно, изморени, седнаха на земята и тогава Маурисия, като се промъкна по-близо до приятелката си, й каза:

— Онзи ден… помниш ли? Малко след като ти си отиде от къщата на Пака, дойде Хуанито Санта Крус.

Фортуната я погледна ужасена.

— Кой ден? — едва отрони тя.

— Не си ли спомняш? Същия ден, когато и ти беше, в деня, в който се запознах с теб… Правиш се на глупавичка. Аз се сбих с Виситасион, най-безсрамната крадла, защото ми открадна една кърпа. Протегнах ръка — дръпнах ухото й и обицата й остана в ръката ми. Едва не й отнесох половината лице. Тя ме ухапа по ръката, погледни, още имам белег, но аз добре й посиних окото… още не може да гледа, одрах й парче кожа от същата страна, от слепоочието… до брадата. Ако не ни бяха разтървали, ако ти не ме бе дръпнала за колана, а Пака — нея, щях да я разкъсам… не вярваш ли…

— Спомням си тази кавга — каза Фортуната, като със страх гледаше към приятелката си.

— Направи ли ми някой нещо, плаща си го. Не зная дали си спомняш Матилде, русата силфида.

— Не, не я познавам.

— Тъй де, взе да пробутва едни клюки, тогава аз имах работа с_ _момчето на Телерия и… Хванах я един ден, проснах я на земята и се поразходих по нея колкото ми душа иска… след това взех една лопата и от първия удар й направих дупка на главата колкото едно дуро… Закараха я в болница. Разправят, че през дупката й се виждал мозъкът… Добър урок й дадох. Друг път, когато бях в Модело… да ти кажа… една развратна и надута леля ми каза, че съм била такава-онакава, ама с един удар я гътнах и тя навири копита. Тъй де, трябваше да ме вържат… Та исках да ти кажа де, че в същия ден, когато се скарахме с Виситасион…

Но тъй като игуменката се зададе, те станаха бързо и започнаха да търкат. Монахинята погледна пода, като наведе лицето си така, както птиците се взират в земята, и се оттегли. Веднага след това двете покаяници продължиха разговора си.

— Повече оттам не съм минавала. След това попитах Пака дали Санта Крус е идвал пак, но тя ми отвърна: „Ох, не питай, момиче, защото снощи тук казаха, че се разболял от пневмония …“ Бедничкият едва не го умори. На ръба на пропастта беше… Питах Фелисиана за теб една вечер, когато отидох да й покажа манилските шалове, които продавах, и тя ми каза, че ще се жениш за аптекар. Както вече знам, това е племенникът на доня Лупе де лос Павос . О, тази доня Лупе толкова добре я познавам. Попитай я за мене. Продала съм повече нейни бижута, отколкото косми имам на главата си. Ех, колко добре бях тогава! Но изведнъж всичко се обърка, започнаха такива болки в стомаха ми, че от нищо не минаваха, каквото й да хапнех, дори капка вода да пийнех, сякаш огън гореше вътре. Сестра ми Севериана, която живее на улица „Мира ел Рио“, ме отведе у тях и там като започнаха едни спазми, помислих, че умирам… една нощ, като видях, че от нищо не минава, излязох незабелязано и право в кръчмата; пресуших три чаши ракия една след друга, хоп, хоп, хоп, излязох на средата на улицата, паднах на земята и момчетата ме наобиколиха, а след това дойдоха ченгетата и ме закараха в ареста. Севериана искаше да ме вземе пак в дома си, но една госпожа, която познаваме, доня Гилермина… сигурно си чувала да се говори за нея, ме взе под свое покровителство и ме докара в това заведение . Доня Гилермина е една от тези, които са се отдали на благотворителност, и знаеш ли, проси милостиня и строи сиропиталище ей там долу. Сестра ми и аз сме отгледани в нейната къща. Голяма е къщата на господарите Пачеко! Много богати хора, ти казвам, майка ми беше гладачка у тях. Затова доня Гилермина толкова се грижи за нас и винаги, когато съм в затруднение, ме подкрепя, заявявайки, че колкото съм по-лоша, толкова повече ще ми помага. И така, ща не ща, ме вкараха тук. Вече ме бяха затваряли веднъж, но останах само една седмица, защото избягах по оградата на градината като котка.