Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Проститутката беше свикнала да става сутрин в девет или десет часа и ранните събуждания в манастира бяха за нея истинско мъчение. В пет часа сутринта сестра Антония влизаше в спалнята със звънче в ръка, чиито удари сякаш разкъсваха ушите на заспалите нещастници. Ранното ставане беше най-доброто средство, използувано за дисциплина и обучение, а бденето до късните часове на нощта — лош навик, който премахваха с усърдие като вреден за душата и тялото. Затова дежурната монахиня минаваше на проверка по спалните в различни часове на нощта и ако чуеше тайно шушукане, прилагаше най-строги наказания.

Работеха най-различни неща и при трудни условия. Учителките обръщаха специално внимание на възпитанието на тези порочни и пламенни натури, като се стараеха да умъртвят плътта и облагородят духа с умора. Фините работи, като шиенето и бродерията, за които тук имаше работилница, най-малко привличаха Фортуната, която не изпитваше влечение към изкусното боравене с иглата поради несръчните си пръсти. Предпочиташе да пере, да търка постланите с плочки коридори, да мие прозорците и други подобни занимания, присъщи на слугините от най-низшата класа. Седенето на едно място и бродирането на красиви монограми по дрехите безкрайно я отегчаваше. Обичаше да стои в кухнята и да изпълнява нарежданията на сестрата-готвачка и с удивление можеше да се види как търка медните и фаянсовите съдове по-добре и по-бързо и от най-усърдните.

Монахините проявяваха особена строгост и бдителност към отношенията между каещите се, независимо дали са от Филоменитес или от Хосефинитес . Зорко бдяха над приятелствата, които можеха да се зародят, или над двойките, които взаимната симпатия оформяше. На старите, проверени и изпитани в покорността проститутки, се заповядваше да придружават новите и подозрителните. На някои се разрешаваше да разговарят с приятелките си само в общия кръг по време на почивката.

Но въпреки прилаганата строгост, която имаше за цел да попречи на образуването на интимни двойки или групи, винаги имаше известно нарушение на това правило. Беше невъзможно сред тези четиридесет или петдесет жени да се избегне две или три да поведат разговор при изгоден случай по време на различните занимания в манастира. Една съботна сутрин сестра Нативидад — игуменката, сухата монахиня, която прие Фортуната в деня на пристигането, й заповяда да търка плочките в приемната. Сестра Нативидад, бискайка по рождение, беше толкова взискателна към чистотата в манастира, че държеше той да бъде излъскан като сребърна чашка, и когато забележеше и най-малката бучица кал, прах или каквато и да е друга мръсотия, тя избухваше и крещеше до небесата, сякаш светът беше сполетян от някое страшно бедствие или ставаше дума за нов първи грях или нещо подобно. Фанатичен апостол на чистотата, тя се отнасяше приветливо и глезеше онези, които спазваха нейните изисквания. Онези, които злоупотребяваха, биваха жестоко проклинани, както повеляваше строгият морал на чистотата. Понякога правеше скандали само защото не са изчистени… какво мислите?… златните главички на гвоздеите, които придържаха гравюрите в залата. Картините трябваше да се почистват както отпред, така и отзад.

— Ако нямате душа или не изпитвате поне малко уважение към бога — казваше тя, — ще смятам, че не само сте лоши, а сте свине.

Същата събота, както казах, тя заповяда на Фортуната и на една нейна другарка да излъскат и изтъркат пода на залата, та да грейне като ясно слънце .

За Фортуната тази работа беше не само лесна, но и приятна. Харесваше й да надене на десния си крак голямата четка и влачейки парцала с левия, да ходи от единия до другия край на голямата стая с балетна стъпка или пързаляне, с ръце на кръста, със зачервено лице и да раздвижва в приятна гимнастика всичките си мускули, докато се изпоти и усети радостни тръпки по цялото тяло. Партньорката, която сестра Нативидад и даде за тази трудна работа, беше от Филомените , в чието лице новопокръстената се беше взирала неведнъж, струвайки й се, че я познава. Беше виждала това лице някъде, но не си спомняше къде, нито кога. Двете се вглеждаха една в друга, искайки сякаш да се сетят откъде се познават, но не бяха разменили нито думичка. Фортуната знаеше, че тази жена воюва с монахините поради сприхавия си и променлив характер.

Веднага щом игуменката ги остави сами, тя спря да търка и заговори. Застана до Фортуната и каза:

— Май че се познаваме, а? Мен ме наричат Маурисия Мъжкараната . Не си ли спомняш, че сме се виждали в къщата на Пака?