Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Всяка сутрин, преди да отиде на лекции, Рубин се разхождаше из полето на своите мечти. Това беше като отиване на църква за набожния или като посещение на гроб, където почиват останките на любим човек. След като подминеше църквата на Чамбери, виждаше диска на елеватора и не откъсваше очи от него, докато не го приближи. Когато моторът се въртеше по-бързо, влюбеният младеж, без да знае защо и подчинявайки се на някакъв импулс на кръвта, ускоряваше крачка. Не можеше да си обясни по силата на каква тайна връзка между нещата скоростта на машината му казваше: „Побързай, ела, че има новини.“ Но скоро стигаше дотам и не се случваше нищо ново, сякаш този ден вятърът не бе духал по-силно. До оградата на градината се чуваше лекият шум от въртенето на диска, като онзи, който издават хвърчилата, и се долавяше скрибуцането на механизма, който предаваше енергията на вятъра на оста на помпата. Други дни го виждаше спокоен, укротен в прегръдката на вятъра. Без да знае защо, младежът се спираше, но после продължаваше да върви бавно. Той би издухал най-силната струя, която може да изкара от дробовете си, за да накара машината да върви. Това беше глупост, но не можеше да го превъзмогне. Да бъде спрян моторът му се струваше знак на нещастие.

Но онова, което причиняваше най-много мъка на Максимилиано, беше различното впечатление, което оставяха у него посещенията при любимата му всеки четвъртък. Винаги отиваше, придружен от Николас, и тъй като освен него от Фортуната не се отделяха и двете монахини, нямаше възможност да й се довери. Първия четвъртък я намери много доволна; втория път беше бледа и много тъжна. И понеже не се усмихваше, липсваше онова очарователно помръдване на устните й, което влудяваше нейния любим. Разговорът беше за живота в манастира, който Фортуната много похвали; разказа за напредъка си в четенето и писането и изрази възхищението си от нежността, с която се отнасяха към нея двете монахини. И понеже в един от следващите четвъртъци тя сподели нещо, което й харесало на Петдесетница, най-големия празник тази година в околността, разговорът се насочи към църковни и култови теми. Новопокръстената се изказа много разгорещено и Максимилиано отново се почувствува ужасен от мисълта, че неговата любима ще стане мистичка и ще се влюби безвъзвратно и такъв ужасен съперник като Исус Христос. Идваха му наум нелеки мисли като тази, да използува моментната разсеяност на монахините, за да си погука със своята любима и да й каже да не вярва в идването на светия дух, което е само една алегорична представа, защото не е имало, нито можеше да има такива огнени езици, нито пък Христос, който да ги създаде; и да добави, ако можеше, че съзерцателният живот е най-безплодният, който човек можеше да си представи, дори и като подготовка за безсмъртието, защото борбите в света и добре изпълнените социални задължения са онова, което най-много пречиства и облагородява душата. Не е необходимо да добавяме, че той запази тези скандални доктрини за себе си, защото беше трудно да ги изрази пред монахините.

Когато двете калугерки — кривогледата и сухата, я отведоха вътре, Фортуната бе много развълнувана. Усещаше онова чувство на страх и срам, което изпитва ученикът, изправен пред своите другарчета — бъдещи негови приятели, гледащи го при първата среща с ирония и враждебност. Послушничките, които срещаше по пътя си, я оглеждаха толкова безочливо, че тя силно се изчервяваше и не знаеше какво изражение да придаде на лицето си. Калугерките, пред чиито очи се бяха изнизали много лица на грешници, преминали през „Микаелас“, се отнесоха към красотата на новоприетата с известно безразличие. Бяха като лекарите, които не се плашат от никакъв патологичен случай, попаднал в клиниката им. Доста време измина, преди момичето да се успокои и да се опита да размени няколко думи с другарките си по съдба. Но за разлика от учениците при жените ледът се разчупва още при първите часове и постепенно се зараждат симпатиите, лягащи в основите на бъдещите приятелства.

Така както тя желаеше и очакваше, сложиха й бяло було, но в манастира нямаше огледала, за да прецени отива ли й или не. След това я накараха да облече дреха от груб вълнен плат. Но тази одежда се използваше само при слизане в параклиса или в часовете за молитва, а по време на работа я сваляше, за да облече пола от собствения си гардероб и дебела блуза, също от вълна. Послушничките се разделяха на две групи, едните се наричаха Филомени , а другите Хосефини . В първата група бяха жените, които трябваше да се пречистят, а втората се състоеше от момичета, чиито родители бяха избрали тази система на възпитание или чиито мащехи искаха да се отърват от тях. Тези две групи никога не общуваха помежду си. Естествено Фортуната принадлежеше към групата на Филомените . Разбра, че по-голямата част от времето тук бе посветено на религиозни занимания, сутрин молитви, а следобед — вероучение. След това узна, че всеки четвъртък и всяка неделя има причестяване с много дълги и занимателни церемонии, придружени с музика. За това събитие и за утринната литургия затворничките, както и монахините, влизала в църквата с голямо колкото чаршаф було на главата. Вземаха го от стаята до входа и на излизане го оставяха пак там.