Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Това тук ти е за сватбен подарък!

Максимилиано прибра в шкафа тежкото пакетче и наметна пелерината си. Доня Лупе не посмя да го задържи и въпреки че сърцето й се изпълни с високомерие и власт, нищо не пролича върху лицето й, защото в този момент някаква необяснима сила я беше възпряла. Разбираше, че властта й над влюбения младеж се бе стопила; срещу нейната историческа сила се изправяше нова революционна сила и макар че тя не се страхуваше от нея, безспорно тази неочаквана упоритост й внушаваше известно уважение.

Доня Лупе, която спеше като ангел, след като с Торкемада бяха смазали един нещастен длъжник, остана смутена от разбирането за дълг, което нейният племенник беше споделил толкова искрено с нея. Ако той обичаше силно тази жена, с какво право тя щеше да му забрани да се ожени за нея? А ако тая жена притежава благородни заложби, а добър признак за почтеност беше пестеливостта й, кой можеше да поеме отговорността да го отклони от възвишеното начинание? Доня Лупе бе обхваната от съмнение. Сърцето й беше покварено само в областта на заемите. Тя приличаше на хората, които притежават някакъв порок, но извън него и когато треската не е настъпила, са разумни, разсъдливи и дискретни.

На следващия ден, след друга препирня с нейния племенник в душата и се породи смътно желание за спогодба. Вече нямаше съмнение, че страстта на Максимилиано е упорита и дълбока и че му вдъхваше непреодолима сила. Да се опълчиш срещу нея беше все едно да застанеш срещу огромна вълна в момента, в който тя се разбива. През целия този ден доня Лупе размишляваше и тъй като притежаваше голям житейски опит, разбра, че е безсмислено да се противопоставя с думи на несломимата воля на фактите. Случилото се с Макси беше безсмислица, тя продължаваше да го смята за ужасна глупост, но това беше вече факт и нямаше друг избор, освен да го приеме така, както е. Тогава тя с възхитително благоразумие помисли, че когато в личния или обществения живот започва революционен подем, логичен, мотивиран, който се изтръгва от самото ядро на нещата и укрепва от обстоятелствата, да се бориш срещу него е лудост; най-разумното е да не му пречиш, а да го оставиш да се развива, като се стремиш да го ръководиш и насочваш. Трябва да не пречиш, а да ръководиш тази домашна революция; да я прекъснеш е невъзможно и ако някой се опита да застане на пътя й, ще бъде сразен безвъзвратно… Именно поради това тя прояви известна търпимост към племенника си втората вечер на откровен разговор. Изтръгваше сведения и подробности за неговата приятелка с хитрост, без да показва любопитство, осмелявайки се да му дава съвети, но много обмислено, без Макси да разбере играта, макар че от време на време изтърваваше по някоя глупост.

— Не разчитай на мен за нищо, всичко ще търсиш от нея… Казах ти, че не ме интересува дали приятелката ти е с черни или жълти очи. С ласкателства няма да ме победиш. Слушам те от уважение, но не ме интересува. За какво да я виждам. Колко си безочлив!

В любовта си Максимилиано беше станал като занесен. Понякога погледът му, бърз и сигурен, говореше за голяма проницателност, друг път беше като сляп и нищо не разбираше. Екзалтираните страсти пораждат тези удивителни контрасти със завидно умение и правят мъжете ту тъпи, ту проницателни, сякаш умът им се влияе от фазите на луната. Този ден младежът надникна в сърцето на доня Лупе и улови нейната благосклонност въпреки заучените фрази, с които тя искаше да я прикрие.

Освен това стигна до извода, че човек придобива гениална проницателност в моменти на истинско вдъхновение и отгатва тайните в душата на своите себеподобни. Умозаключението му беше следното: „Моята леля се размеква, моята леля се предава. И тъй като Фортуната не й дължи пари, нито пък някога ще й дължи, защото аз няма да позволя това, ще дойде ден, когато те ще станат приятелки.“

Доня Лупе беше именно такава, каквато я описваше нейният племенник — разсъдлива, благоразумна, нагърбваше се с всичко, гледаше с малко скептични очи на човешките слабости и умееше да прощава обидите, та дори и оскърбленията, но беше безпощадна към длъжниците си. В нея съществуваха двама души: жената и лихварката. Всеки, който искаше да бъде добре с нея и да се радва на нейното приятелство, трябваше много да внимава тези две нейни природи да не се смесват никога. Една обикновена полица, издадена и подписана по най-доброжелателния начин в света, беше достатъчна да превърне приятелката в дракон, а жената-християнка — в инквизиторка.