Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Скоро съмненията му щяха да се разсеят. Когато Максимилиано се върна за обед, Хуан Пабло вече седеше на масата и доня Лупе влезе с поднос, на който имаше пържени яйца и шунка. Този ден госпожата беше радостна, защото Папитос се представяше добре, както винаги, когато имаше много работа.

— Тази хитруша така се променя, когато има много работа, че върши всичко за двама — казваше тя. — Стреми се да се отличи и когато й се удаде такъв случай, е истинско злато. Когато има по-малко работа, тогава се налага да я бия. Беше много дива, когато я взех, но малко по малко я отучвам от лошите навици. Беше лакома и винаги, когато купуваше нещо от магазина, го опитваше. Не вярваш ли, че ядеше сурово фиде? Прибрах я от бунището на Куатро Каминос 262 262 Селце близо до Мадрид. — Б.пр. гладна, дрипава. Ходеше да проси и беше истинска скитница. Но моята система ще я оправи. Кучето играе според тоягата и наистина ще направя от нея жена в истинския смисъл на думата .

— В Мадрид е толкова трудно да намериш слуга — забеляза Хуан Пабло, — че не трябва много да забелязвате недостатъците й.

През цялото време на обеда обсъждаха въпроса за слугите и каквото и да кажеха, гледаха Максимилиано, сякаш да измолят неговото съгласие. Младежът забеляза, че брат му се държеше сериозно с него; но тази строгост показваше, че го признава за мъж, защото дотогава винаги го бе считал за дете. Студентът очакваше намеци, от което най-много се страхуваше, или бащинско порицание. Но нито едното, нито другото се долавяше в равнодушния и студен глас на Хуан Пабло. Следобед Хуан Пабло го хвана мигрената и той си легна без настроение. До вечерта се гърчеше в ноктите на болката, по-скоро досадна, отколкото силна. Пристъпите му не бяха толкова мъчителни, колкото на Максимилиано и обикновено можеше лесно да задуши страданието в прегръдките на съня. Знаеше, че причина за пристъпа беше умората от непрекъснатите пътувания и че през нощта ще премине, но не затова го понасяше търпеливо. До късно проклинаше съдбата си и накрая се унесе в спокоен сън.

В същото време доня Лупе правеше хиляди предположения за студеното презрение, с което Хуан Пабло изслуша новината за онова. Беше свъсил вежди; след това изказа мнение, че брат му е луд, и накрая, вдигайки рамене, каза: „Аз какво да направя! Той вече е голям, сам да се оправя.“

Както Максимилиано, така и леля му забелязаха, че Хуан Пабло е тъжен. Най-напред го отдадоха на умората, но след това забелязаха, че след дванадесетте часа възстановителен сън беше още по-тъжен. Мълчеше. Сякаш нищо не го интересуваше, дори и наследството, макар за него да говореше винаги кратко и ясно.

— Знаеш ли, че брат ти прие всичко спокойно? — заяви доня Лупе на Макси една вечер.

— Кое?

— Твоя въпрос. Два пъти му говорих и знаеш ли какво прави? Вдига рамене. Изтърсва пепелта от пурата си и казва, че не го интересува.

Влюбеният младеж слушаше с радост тези думи, които за него бяха голяма утеха. Без съмнение Хуан Пабло спазваше разумното правило да уважава чуждите чувства и намерения, за да бъдат уважавани и неговите. Толкова малко говореше, че доня Лупе трябваше да му вади думите с ченгел. „Или и той се прави на много специален — казваше доня Лупе, — или му има нещо. Забавно ми е с моите племенници. Всички са мрачни. Макси поне е прям и ми доверява всичко.“

Доня Лупе можеше да застави по-големия си племенник да й открие причината за тъгата си, но като предполагаше, че е свързана с политически проблеми, не искаше да докосва това деликатно място, за да не се скара с Хуан Пабло, който беше или по-точно е бил карлист, докато доня Лупе, колкото и странно да е това, беше либерал, либерал в истинския смисъл на думата . След като бе служил при дон Карлос на административна военна работа, Рубин беше изгонен от кралската казарма. Пред близките си приятели той разправяше за клевети и предателски засади, но не се знаеше със сигурност нищо. От гърдите му се изтръгнаха гневни възклицания, клетви за отмъщение и горчиви обвинения срещу него самия: „Заслужил съм си го, щом съм се забъркал с тези хора.“ Когато пристигна в Мадрид, изгонен от двора на дон Карлос, по стар навик отиде при леля си, но едва се задържаше в къщи. Спеше навън, хранеше се по кафенетата или при някоя приятелка и доня Лупе се тревожеше с право, че подобен живот е в разрез с добрия морал и пестеливостта. Неочаквано мизантропът се върна на север, заявявайки, че скоро пак ще дойде, и докато отсъствуваше, се чу за смъртта на Мелитона Льоренте. За първи път Хуан Пабло разбра за наследството от едно писмо на леля си, което получи в Байона. Готвеше се да се връща в Испания и без това и новината от писмото само ускори завръщането му. Влезе през Сантандер 263 263 Сантандер, Миранда, Арагон — селища в Испания. — Б.пр. , отиде в Сарагоса през Миранда и оттам в Молина де Арагон. Десет дни стоя там и не срещна непреодолими трудности, за да получи наследствения капитал. Това наследство — около тридесет хиляди дуро в недвижими имоти и пари, получени като рента от чифлика, намалено от разходите за прехвърляне на правата върху имота — възлезе на около двадесет и седем хиляди дуро. Всеки от братята щеше да получи по девет хиляди. Като пристигна в Мадрид, Хуан Пабло писа на Николас също да дойде, за да се съберат тримата братя и да присъствуват на подялбата.