Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Всичко ще се оправи — забеляза доня Лупе с помирителен глас, — ако успея да премахна от главата ти тази мъгла. Защото ти имаш благородни чувства, здрав разум… Но седни. Изморявам се, като те гледам прав.

— Трябва добре да ме разберете — каза Максимилиано и седна на стола, като мислеше, че е намерил добър начин да започне разговора, — да разберете добре нещата… Аз… мислех да говоря с вас…

— И защо не го направи? Какво пък толкова щеше да се случи… Хайде де, едно толкова възпитано момче като теб да се оплете с тези развратници… Не се и надявай… Скоро ще оставиш проститутката. Ако се разболееш, няма да идваш леля ти да те лекува, защото аз съм ти нужна само за това, нали, да, само за това, неблагодарник такъв, измамник… Как ти се струва, аз, която се грижа за теб, която влагам толкова труд да уредя бъдещето ти и съм за теб повече от майка, почтено ли е според теб да ми се отплащаш по такъв начин, безчестнико, и да се жениш за лекомислена жена?

Рубин позеленя и огорчението, бликнало от сърцето му, стигна до устните му.

— Не е така, лельо, не е така — повтаряше той, съвземайки се. — Не е жена с леко държане. Излъгали са ви.

— Ако някой ме е измамил, това си ти с твоята боязливост и плахост… Но сега ще видим. Не мисли, че ще си играеш с мен, не мисли, че ще те оставя да правиш каквото искаш. За каква ме вземаш, глупако?… А? Ако ти нямах такова голямо доверие… Но глупава съм била: мислех си, че не си способен да погледнеш жена. Хубаво ме подреди, хубаво. Ти си лъжец в истинския смисъл на думата .

Като чу това, Максимилиано напълно се слиса и продължи да гледа портрета на Руфина Торкемада. Почти не я виждаше и само смътно, с кошмарна обърканост проумяваше позата на тази госпожица, снимана на морски фон, сякаш в лодка. Опомнил се, реши да се брани, но не можеше да намери оръжието, тоест думите. Въпреки всичко дори и за миг не му хрумна мисълта да се предаде. Нервната му система го предаваше, но волята му оставаше непоколебима.

— Лошо са ви осведомили — промълви той неловко — за лицето, което… Нито е водила такъв разпуснат живот, нито пък това е пътят… Аз мислех да ви кажа: Лельо, тъй като аз… обичам тази жена… и моята съвест…

— Млъкни, млъкни и не ме гневи, че като те слушам да казваш, че обичаш една проститутка, идва ми да те удуша по-скоро заради глупостта ти, отколкото заради главоболията, които създаваш, а като те слушам да говориш за съвест по този въпрос, идва ми да… Господ да ми прости… Знаеш ли какво ще ти кажа? — прибави тя, повишавайки глас. — От този момент ще започна да се отнасям с теб както по-рано, когато беше на дванадесет години. Днес няма да излизаш от къщи. Хайде, вече въвеждам нов порядък. И от утре започваш да пиеш рибено масло. Иди си в стаята и си свали ботушите. Днес няма да стъпиш на улицата.

Бог знае какво щеше да отговори виновникът. Първата му дума увисна във въздуха, защото някой дойде. Беше господин Торкемада, доверен човек на къщата, който влизаше направо в кабинета, в кухнята, в трапезарията — навсякъде, където беше госпожата. Трудно беше да се разгадае лицето на този човек. Само доня Лупе, благодарение на дългогодишния си опит умееше да открива в това обикновено и слабо лице смесица от черти на военен и на свещеник. Торкемада като млад е бил алебардисг 257 257 Почетен караул на краля (исп.). — Б.пр. ; запазил посивелите си вече мустаци и брадичка, имаше вид на свещеник, което без съмнение се дължеше на престорената и сладникава смиреност и на особения начин да движи клепачите си, с което смекчаваше вродената си грубоватост. Главата му се накланяше винаги надясно. Беше висок, но не мъжествен, главата му беше гола, с пърхот, със снопче косми, грозно сресани, за да скрият плешивината. Понеже беше неделя, яката на ризата му бе почти чиста, но пелерината, номер втори, беше с мазна подплата и разнищени ръбове. Панталоните, скъсени от многото кръпки, така се набираха нагоре, сякаш без гетри бе възседнал кон. Ботушите му бяха лъснати и толкова скърцаха, че се чуваха от една левга разстояние.

— И как е семейството? — попита той, сядайки, след като подаде вечно влажната си ръка на доня Лупе и на племенника й.

— Отлично — каза госпожата, разглеждайки с безпокойство лицето на Торкемада. — А вие как сте?

— Нищо ново, благодаря на бога.

Доня Лупе очакваше този ден новини за една работа, която много я интересуваше. Тъй като тя винаги предварително си мислеше най-лошото, за да не я изненадат неподготвена нещастията, като видя, че нейният агент влиза, помисли, че й носи неприятни известия. Страх я беше да попита. По лицето на бившия военен се четеше само голям интерес към семейството. Накрая Торкемада, който не обичаше да губи време, каза на приятелката си: