Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Нямай грижа, братко, колкото до мен, никой няма да узнае, по дяволите! Аз приятел ли съм ти или не? Тогава стига, по дяволите! Давам ти честната си дума — бъди спокоен.

Думата на Ulmus sylvestris, когато се отнасяше до нещо, попадащо в юрисдикцията на шмекерството, беше свещена. Ала в тоя случай клюкарският сърбеж надделя над закона за шмекерската чест и великата тайна беше разкрита на Нарсисо Пуерта (Pseudo-Narcissusodoripherus) с най-голяма уговорка и предварителна клетва да не я предава на никого.

— Казвам ти го поверително, защото зная, че ще си остане между нас.

— Нямай грижа, братко, само това оставаше… Нали ме познаваш.

Действително Нарсисо не го каза на никого, с едно мъничко изключение. Защото наистина какво значение имаше, ако довери малката тайна само на един човек, на един-единствен, който със сигурност нямаше да я разгласи.

— Казвам ти го само на теб, защото зная, че си много дискретен — промърмори Нарсисо на ухото на приятеля си Енсинас (Quercus gigantea)… Внимавай какво ти доверявам, ама много внимавай. Само ти го знаеш. Да си нямаме неприятности.

— Човече, не ставай глупав… Сякаш от вчера ме познаваш. Нали знаеш, че мълча като гроб.

И гробът се разтвори у сестри Каня с най-голяма уговорка, разбира се, и след като накара всички да се закълнат по най-тържествен начин, че ще пазят дълбока тайна.

— Но какво ви става, Енсинас! Бъдете по-милостив към нас. Не сме момиченца, за да идем да разправяме и да ви изложим…

Но една от тия госпожи мислеше, че е смъртен грях да не каже нищо на доня Лупе, защото в края на краищата тя трябваше да го знае и по-добре беше да я подготви за такъв ужасен удар. Горката жена! Тъжно беше да я гледаш тъй спокойна, тъй неподозираща позора, който я заплашваше. С една дума, новината стигна до тънкия слух на доня Лупе три дена след като беше излязла от срамежливата уста на Rubinius vulgaris.

Казват, че доня Лупе останала за миг като човек, който има видения. След това дала да се разбере, че нещо била подозирала от неестественото поведение на племенника си. Да се ожени за някаква си, която е имала работа с много мъже! Може пък да не е истина. А пък ако е така, скоро щеше да се разбере; защото този слух щеше да изгаря доня Лупе, така че още същата вечер или на следващия ден сутринта Максимилиано и тя щяха да се разправят… Че госпожа вдовицата на Хауреги беше ядосана, личеше от несигурната походка, с която премина разстоянието от жилището на сестри Каня до своето. Говореше си сама и чадърът й падна два пъти, а когато се наведе да го вземе, падна забрадката й и най-накрая, вместо да влезе в своя вход, влезе в съседния. Само ако си беше в къщи лицемерът му с лицемер, леля му щеше да го направи на пух и прах! Но сигурно го нямаше, защото беше единадесет часът през нощта, а господинчото никога не се връщаше преди дванадесет или един… Кой можеше да предположи, ама кой можеше да предположи! Тоя страхливец, това злощастно момче, тоя никаквец, толкова калпав и некадърен, че нямаше сила да загаси и една свещ! На осемнадесет години, да, доня Лупе можеше да го потвърди, той не знаеше какво е жена и вярваше, че децата, които се раждат, идват от Париж; тоя неудачник да се влюби така, и то в кого, в една покварена жена, ама покварена… в истинския смисъл на думата !…

— Дойде ли си господарят? — попита тя прислужницата, и тъй като отговорът бе отрицателен, сви устни в знак на нетърпение.

Не зная докъде биха достигнали тревогата и гневът й, ако не се бяха излели малко върху невинната глава на Папитос и казвам глава, защото именно тя пострада най-много от боя. Трябва да се знае, че Папитос беше малко дебелоглава и тъй като главната й хубост беше черната и буйна коса, към нея се насочваше и цялото й внимание. Решеше се не за годините си изкусно, като си правеше къдрици и висулки, а за да накъдри бретона си, тъй като нямаше маша, използуваше парче дебела тел, нажежавайки я до червено. Искаше й се тези неща да ги прави сутрин, но тъй като господарката й ставаше преди нея, това не беше възможно. Вечер, когато оставаше сама, беше най-удобното време да се посвети с пълна свобода на елегантното фризьорство. Парче от огледало, един беззъб гребен, малко трагакант 255 255 Вид храст. — Б. пр. и дебелата тел й стигаха. За зла нейна участ тая вечер си беше нагласила косата с такова съвършенство, че… „Момиче, на бал ли отиваш!“, си беше казала тя с пресеклив смях, като оглеждаше на части лицето си в огледалото, защото не можеше да го види наведнъж цялото.