Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Фелисиана, от своя страна, беше започнала да действува безскрупулно. Казаното си е право — честността и любовта са много хубави неща, ала не дават хляб. Празноглавецът по занаят не си позволи оная вечер никаква лудория. Само като влязоха и седнаха четиримата да пият кафе, той каза, както обикновено, без стеснение.

— По дяволите, тук вече се е събрал цял-целеничък. demi monde 253 253 Общество с леки нрави (фр.) — Б.пр. .

Фортуната и Фелисиана нищо не разбраха, но Рубин почервеня и му стана много неудобно; защото да се употребяват такива думи за хора, готови да се свържат в свещен съюз, му се струваше липса на уважение, простащина и свинщина, да, господине, свинщина… Но си замълча, за да няма разпри и да не развали тона на благоразумие и сериозност. Спомни си, че нищо не беше говорил на своя приятел за замислената женитба, което беше очевидно, та Олмедо от незнание говореше по толкова либерален начин . Реши, впрочем, да му разкаже намерението си при първия удобен случай, та по-нататък Олмедо да премерва и претегля по-добре думите си.

Нощта беше лоша и за Фортуната, защото тя я прекара почти цялата в мисли и размисли дали другият ще си спомни или не за нея. Беше много странно, че не го бе срещнала никога на улицата. И, разбира се, не е да не беше се оглеждала хубаво на всички страни. Болен ли е, няма ли го в Мадрид? По-нататък, когато узна, че Хуанито Санта Крус през февруари и март е бил болен от пневмония, тя си спомни, че същата нощ го беше сънувала. А истина бе, че го сънува на разсъмване, когато разгорещеният й мозък заспа, отстъпвайки пред нещо като опиване от размишления. Като се събуди, беше вече ден и дълбоката почивка, макар и кратка, беше върнала обратно в главата й образите и мислите. „Ще се държа за моя аптекар — рече си тя, след като каза “Отче наш" за душите, за които никога не забравяше. — Ще си живеем тъй пременени." Стана, запали огъня, отиде на пазар — от магазин на магазин, и си мислеше, че Максимилиано можеше да поизрасне, да наедрее в гърдите и да напълнее, да стане по-мъжествен, с една дума, и да се изцери от оная проклета хронична хрема, която го караше да се секне постоянно. За добротата на сърцето му нямаше какво да се каже, защото той беше светец и като се оженеше, наистина жена му щеше да прави с него каквото си поиска. С две-три медени думички той ставаше доволен и съгласен. Важното беше да не му противоречи във всичко онова за съвест и… мисии. Тук имаше едно прилагателно, което Фортуната не си спомняше. То беше „ възвишени “, но все едно, тя нали знаеше, че е нещо много хубаво.

Тоя ден пазаруването продължи малко повече: тъй като Максимилиано й беше известил, че ще обядва с нея, тя мислеше да му сготви ястие, което и на двамата много им харесваше и което беше кулинарният специалитет на Фортуната — дроб-сарма. Готвеше я тъй вкусно, че пръстите си да оближеш. Жалко, че не беше време за ангинари 254 254 Растение, чиито главички са ядливи. — Б.пр. , защото би ги поднесла с ориза. Но взе малко агнешко, което много обичаше. Купи телешки котлети за два реала, дреболии и няколко консервирани сардини за второ ястие.

Като се върна в къщи, зареди трите гърнета с оная педантична грижливост, която изисква испанската кухня, и се зае да приготовлява ориза в тенджерата. Тоя ден нямаше кухненски съд, който да не влезе в работа. След като изпържи лука, счука чесъна и накълца дреболиите, когато нищо важно не беше забравено, грешницата си изми ръцете и отиде да се среше, като вложи в това повече внимание от друг път. Мина известно време; от кухнята се носеха разнообразни смесени миризми. Боже, колко труд има в нея! Когато Рубин дойде в дванадесет часа, неговата приятелка излезе да му отвори със засмяно лице. Масата вече беше сложена, защото тая жена сякаш разтягаше времето и щом поискаше, вършеше всичко с лекота и бързина. Влюбеният каза, че е много гладен и тя го помоли за капка търпение. Беше забравила нещо много важно, виното, и щеше да слезе да го потърси. Но Максимилиано предложи той да изпълни това домашно задължение и хукна като стрела.

Половин час след това седяха на масата в мир и любов; но в същия миг Фортуната бе нападната внезапно от такива странни мисли, че не знаеше какво й става. Самата тя сравни душата си през ония дни с ветропоказател. Еднакво бързо се обръщаше ту на една, ту на друга страна. Неочаквано, сякаш задухваше силен вятър, ветропоказателят правеше голямо завъртване и върхът му заставаше там, където преди е била опашката. Тя беше усетила много такива промени, но никоя не е била като тая в момента, когато бръкна с лъжица в ориза, за да сервира на бъдещия си съпруг. Тя не би могла да каже как стана това, нито пък как дойде онова чувство в душата й, завладявайки я цялата. Не можа да стори нищо друго, освен да го погледне и почувствува такава ужасна антипатия към бедното момче, че трябваше да се напрегне, за да я прикрие. Без нищо да забележи, Максимилиано хвалеше отличната подправка на ориза, но тя замълча, преглъщайки с първите хапки горчивия безпорядък, който напираше да се излее от сърцето й. Дълбоко в себе си си каза: „По-скоро ще ме направят на парченца, отколкото да се омъжа за подобен човек… Но не виждате ли, не виждате ли, че дори не прилича на човек?… Даже мирише на лошо… Не искам да казвам какво ми става, като си помисля, че цял живот ще гледам пред себе си този трътлест нос.“