Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Младежът се успокои, като разбра, че тези погледи бяха само ежедневните медицински прегледи. Вечеряха и се приготвиха да излизат. Престъпникът се загърна хубаво в наметалото си и угаси лампата в стаята си, за да вземе останките от жертвата и да ги измъкне тайно. Тъй като монетите, които той носеше в джоба на панталона си, не бяха слама, го издаваха, като звъняха една о друга. За да избегне този досаден звън, Максимилиано мушна една кърпичка в този джоб, като я смачка добре, за да не се обаждат златните и сребърните монети; тъй и стана в същност, защото по целия път от Чембери до дома на Торкемада слухът на доня Лупе, който винаги се изостряше при звъна на парите, както слухът на котките от стъпките на мишка и сякаш дори вдървяваше ушите й, не долови нищо, абсолютно нищо. Племенникът, щом помислеше, че монетите се движат, тъпчеше джоба си, както се тъпче оръжие. Човек би помислил, че му е излязъл тумор на крака!

Голямо беше учудването на Фортуната оная вечер, като видя, че Максимилиано вади пълни шепи различни монети и брои бързо сумата, отделяйки златото от среброто. Първата толкова радостна изненада на младата жена бързо се замени с подозрение, че нейният импровизиран приятел е придобил тоя капитал по не много чист начин. Сметна го за син на фамилия, който, повлечен от страстта и заслепен от глупостта си, е присвоил бащината каса. Тази мисъл я оскърби много, напомняйки и жестоката упоритост, с която нейната съдба я изтезаваше. Откакто беше оставена на произвола й, Фортуната винаги се оказваше свързана с груби, извратени или непочтени мъже, най-лошото от всяка къща .

Тя не намекна на Максимилиано за подозренията си относно произхода на парите, които, откъдето и да идваха, не можеха да бъдат зле приети, и полека-лека се успокояваше, като чу как забележителното момче се хвали, че има икономически схващания, напълно противоположни на схващанията на предшествениците му.

— Това — каза той, сочейки й една купчинка златни монети — е да си освободиш най-необходимите заложени дрехи. Луксозните дрехи, кадифеното палто, шапката и бижутата ще освободим по-нататък и ще подновим вноските, за да не ги загубиш. Забрави засега всичко, което е чиста показност. Край на безредието. Ще харчим само това, което имаме, за да не правим нито един дълг, ама нито един. Запомни добре.

Тази разсъдливост беше нещо ново за Фортуната и тя започна да променя малко първите си представи за своя любовник и да го смята за по-добър от останалите. През следващите дни Олмедо потвърди това добро мнение, като й хвалеше енергично сериозността на това момче и обясняваше колко прибрано е то.

Фортуната и нейният покровител се споразумяха да наемат една свободна стая в същата сграда. Рубин настоя много необходимите мебели да бъдат скромни и евтини, защото (да видите колко разумен беше той) „така подобава — да се почне с малко“. След това „щяха да видят“ и скромното домашно огнище щеше да расте и да се разхубавява постепенно. Тя приемаше всичко без ентусиазъм и илюзии, а по-скоро, за да опита . Максимилиано не й беше много симпатичен; но в неговите думи и действия още от първия момент беше видяла почтения човек, голяма новост за нея. Да живее с почтен човек — това събуждаше малко нейното любопитство. Два дни се занимава с настаняването. Мебелите й зае една съседка, която си беше издигнала къща; а Рубин се погрижи за всичко с такъв такт, че Фортуната беше смаяна от възхитителните му административни заложби. Тя нямаше и най-малка представа за оня изкусен начин да се брани една песета, нито пък знаеше как се отразява даден разход, за да се намали от шест на пет дуро или други финансови хитрости, които чудесното момче беше научило от доня Лупе.

Опитвайки се да измери нежността, която изпитваше към своята приятелка, Максимилиано намираше за бледа и неизразителна думата „обичам“ и трябваше да прибегне до романите и поезията, за да потърси глагола „любя“ , колкото употребяван в граматичните примери, толкова забравен в говоримия език. И дори тоя глагол му се струваше блудкав, за да изрази нежността и жарта на силното му чувство. „Обожавам, боготворя“ и други подобни биха изпълнили по-добре своята служба да предадат възторжената страст на един младеж с болнаво тяло и здрав дух.

Когато влюбеният си отиваше в къщи, носеше в себе си представата за променената Фортуната. Не съществуваше вече нито принцеса от източна приказка, нито дама от романтична пиеса, която някой кавалер би могъл да си представи по-съвършена, по-чиста и благородна от Фортуната. Съществуваха значи две Фортунати: една, от плът и кръв, и друга, която Максимилиано носеше запечатана в главата си. До такава степен се бяха изострили чувствата на младия Рубин от тая необикновена любов, че тя му вдъхваше не само ентусиазъм, самоотверженост и желание за добри дела, но и нежност, издигната до целомъдрие. Неговата жалка физика нямаше претенции; но изискванията на духа му бяха големи и те го задължаваха най-много. Всичко благородно и красиво, което може да съществува в човешката душа, бликна в неговата като лава на изригващ вулкан. Мечтаеше за изкупление и възраждане, искаше да измива безчестия и да изтръгне от черното минало на своята любима един достоен живот. Великодушният ухажор виждаше най-възвишени морални проблеми, изписани върху челото на тая нещастна жена, и да ги разреши в добра насока му се струваше най-великото предназначение на човешката воля. Защото неговият луд ентусиазъм го подтикваше да спаси социално и морално своя идол и да вложи в грандиозното дело всички сили, които разпъваха душата му. Срамните превратности в нейния живот не го обезкуражаваха и той дори с наслада измерваше дълбочината на пропастта, от която щеше да измъкне приятелката си, и то чиста или пречистена. При взаимните признания на двамата Максимилиано мислеше, че забелязва у грешницата следи от прямота и че порочността и е по-малка, отколкото на пръв поглед изглежда. Щеше ли да се излъже в това? Понякога се съмняваше; но доброто му намерение тържествуваше веднага над всяко подозрение. Онова, което наистина можеше да твърди без страх, че ще се излъже, беше, че Фортуната има силно желание да се поправи като личност, сиреч, да стане порядъчна и да се шлифова. Нейното невежество, както може да се предположи, беше пълно. Четеше много лошо и със запъване и не знаеше да пише.