Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Предпочиташе да разказва подробности от детството си. Покойният й баща имал магазинче на малкия площад и бил честен човек; майка й както Сегунда, леля й от бащина страна, въртяла търговия с яйца. Още от дете я наричали Хлапачката, защото до дванадесетгодишна възраст била много рахитична и слабичка; но изведнъж израсла и станала жена с ръст и снага. Родителите й починали, когато тя била дванадесетгодишна… Максимилиано слушаше тези неща с голямо удоволствие. Но въпреки това я караше да мине към същината, към сериозното, към всичко, отнасящо се до детето, което е имала. Когато беше разказана част от тази история, младежът едва не се просълзи. Невръстното същество без друга закрила освен тая на неговата бедна майка, горестта на майката от това, че е изоставена, представляваха наистина претъжна картина, която разкъсваше сърцето. Защо не го е призовала пред съда? Ето какво е трябвало да стори. Към тези тарикати трябва да се отнасяме грубо. И друго: как не й е хрумнало да му направи скандал, да отиде у тях с детето на ръце, да се представи на доня Барбара и на дон Балдомеро и да им разкаже най-открито каква я беше свършило тяхното синче?… Но не, това не би било много съобразено с достойнството. По-добре беше да го презира, като го предаде на съвестта му, да, на неговата съвест, която рано или късно щеше да му забърка хубава каша.

Фортуната слушаше забила очи в пода, повтаряйки като машина, че най-доброто е презрението. Да, да се презира, повтаряше Рубин, защото е безчестие да се търси покровителството му. За нищо на света Фортуната не можеше да изговори „безчестие“ . Максимилиано твърдеше, че е било голяма грешка да иска закрила от самия Хуанито Санта Крус, от оня безчестник, когато тя се бе върнала в Мадрид и детето й се бе разболяло.

— Но, глупчо, ако не беше той, нямаше да имаме с какво да го погребем — каза Фортуната, защищавайки собствения си палач.

— По-скоро бих го оставил непогребано, отколкото да прибягна… Достойнството, мила, е над всичко. Запомни добре това. А сега искам да зная що за тип е бил оня, с когото си се свързала след това, оня, който те е измъкнал от Мадрид и те е водил като панаирджийска вехтория от село на село.

— Той беше коварен и лош човек — каза Фортуната с неохота, сякаш споменът за оня период от нейния живот й беше много неприятен. — Тръгнах с него, защото бях пропаднала и нямаше къде да се върна; той беше брат на един наш съсед в Кава де Сан Мигел 248 248 Село в Испания. — Б.пр. . Най-напред имаше магазинче за карантия на площада, а след това отвори друго за железария. Ходеше на всички панаири с безброй ракли, пълни с дреболии, и опъваше палатки. Викаха му Хуарес Черния , защото беше много мургав. Като ме видя, че съм много зле, взе да ми обещава планини от злато и ми казваше какво щял да прави и какво щяло да стане. Леля ми ме изгони от къщи, а свако ми изчезна. Аз бях болна, а Хуарес ми каза, че ако отида с него, щял да ме заведе на бани. Казваше, че печелел купища пари по панаирите и че аз съм щяла да живея като царица. Не можел да се ожени за мене, защото бил женен, ама щом умряла жена му, която била пияница, щял да изпълни, да, господине, щял да изпълни задължението си към мене.

И тя продължи да разказва бързо тази грозна страница от живота си с желание по-скоро да я свърши. Онова с господарчето Санта Крус, макар и толкова злополучно, го разказваше нашироко и дори с известно горчиво самодоволство; ала за Хуарес Черния се измъкваше от устата й като принудителна изповед или показания пред съда, от тия, дето обгарят устата, докато излизат. Как съжаляваше, че се е оставила в ръцете на оня човек! Той бил нехранимайко, шарлатанин, лош човек. Тя щяла да се откаже да го следва, ако към това не били я тласнали роднините й, при които живеела и които нямали никакво желание да хранят и нея. Скоро видяла, че всичко, което Хуарес Черния й предлагал, било приказки. Не печелел нито едно куарто; с целия свят се скарал и цялата отрова, която трупал в прокълнатата си душа, за зла участ стоварвал върху своята любима… С една дума, по-мизерен живот не била водила никога, нито пък би искала отново да води… С парите, които Хуанито Санта Крус им дал, когато били в Мадрид и детето умряло, говедото Хуарес можел да оправи търговията си; а той какво направил? Пиел и само пиел. Виното и ракията го довършили. Една сутрин тя се събудила, като го чула, че силно хърка… така, сякаш му притискали гърлото. Какво било? Той умирал. Тя скочила изплашена от леглото и извикала съседите. Нямало време да го изповядат и само го миросали. Това ставало в Лерида 249 249 Испански град в Каталония, на брега на р. Сегре. — Б.пр. . На втория ден тя продала няколко вехтории, а с парите, които могла да събере, дошла в Барселона. Била се заклела да си няма работа вече със скотове. Свобода, свобода и свобода искаха тялото и душата й.