Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Истината преди всичко. Защо да казваш едно вместо друго? Откровеността е добродетел, когато нямаш други, и тя задължаваше Фортуната да заяви, че през първия период на нравствената си безпътица се била развличала малко, като забравяла мъките си, както ги забравят пияниците. Успехът й бил голям, а невежеството помагало на заслепението й. Повярвала, че като се валя в калта, отмъщава на ония, които са я погубили, и често си мислела, че ако хитрецът Санта Крус я види тъй наконтена и тържествуваща, ще му се прииска пак да я има. Ами да, за него беше всичко! Тя разказа толкова много неща, че Максимилиано се почувствува наранен. Той усети нужда да хвърли було , както казват риториците, върху тая част от историята на своята любима. Булото трябваше да бъде много плътно, защото откровеността на Фортуната хвърляше много ярка светлина върху разказваните случки, а живописният й език ги правеше да блестят във всички цветове. Тогава тя посъкрати своя разказ, като изяждаше не букви, а пасажи и цели глави, и ето в същност какво каза: Тореляс, прочутият каталонски пейзажист, бил толкова ревнив, че не я оставял на мира. Измислял хиляди мъчения, правел й капани да види дали ще се хване или не. Толкова омразен й станал тоя човек, че накрая се оставила да бъде хваната. Влязла нарочно в клопката, за която знаела — от желание да изиграе номер на глупака му с глупак, защото тъй си отмъщавала за многото номера, които той й бил изиграл… В резултат за малко не я убил, проклетият му художник на дървета. Най-много го дразнело това, че му изневерила с негов близък приятел, също художник, автор на картината за Давид, гледащ към… Фортуната не си спомняше името й, ама била една, дето се къпела. Тя не обичала нито един от двамата художници; за нито един от двамата пет пари не давала, ако се купуват с пари. Картините им стрували повече от тях. Щом измамила първия с втория, тя си набила в главата да изневери на двамата с трети; и удовлетворението на това нейно желание й доставил един млад чиновник, беден и симпатичен донякъде, който приличал много на Хуанито Санта Крус.

Още едно було. Максимилиано се видя принуден да хвърли още едно було…

— Млъкни; моля те, млъкни — каза той, като помисли, че както върви историята, той щеше да има нужда поне от един топ тюл.

Но тя продължи да разказва. Та, както казах, въпросният младеж също излязъл хубостник. Една сутрин, докато тя спяла, той заложил всичките й бижута, за да играе. И тук — крах… След това тръгнала след един старец, който й давал много пари и я завел в Париж, където тя се нагиздила и изфинила много вкуса си да се облича. Пустият му лукав старец!… Бил карлистки генерал от миналата война и общувал много с хората от духовенството. Бил много по-порочен и много й досаждал покрай толкова задължения, които имала. Един ден й писнало и тя го зарязала на улицата. Приемник — Кампс, който й наел великолепна къща. Изглеждал много богат човек; но после се оказало, че е измамник. Преди да дойдат в Мадрид, на нея й замирисало на дъжд, а малко след като дошли тук, видяла, че бурята връхлита. Кампс носел препоръки до директора на хазната и поискал да му осребрят едни фалшиви разписки за пушки, които, предполагало се, са купени от правителството. Една вечер се прибрал много сърдит, грабнал си куфара, напълнил го с дрехи, поискал от Фортуната всичките пари, които имала, и й казал, че отива в Ел Ескориал. Такъв Ескориал било, та вече не се завърнал. Останалото Максимилиано си го знаеше… Приемникът на Кампс беше той и по известен блясък в очите му личеше вече гордостта, която наследството пораждаше у него. Защото Фортуната съвсем ясно беше казала слава богу, че е срещнала на пътя си един почтен човек!

Максимилиано усещаше, че притежава изкупителна сила, сестра на творческите сили на природата. Сега светът ще види излъчването на доброто и истината, което той ще влее в тая нещастна жертва на човека! Откакто се запозна с нея и почувствува, че бог се вселява в душата му, всичко у него бе вече идеализъм, благородство и добри деяния. Каква разлика между него и развратниците, в чиито ръце е била преди тая несретница! Колкото и да се ровим в живота на Рубин, ще открием само главоболие и други физически неволи; но я да му намерят някоя безчестна постъпка — дори и грешка няма.

Едно от нещата, на които Максимилиано придаваше най-голямо значение, за да може да приведе в изпълнение своя изкупителен план, беше Фортуната да го заобича. Защото без това възвишено дело щеше да срещне трудности. Ако Фортуната се влюбеше в него дори само заради нравствеността му, което е възможно най-малката любов, за него нямаше да бъде толкова трудно да я върне към доброто с притегателната сила на своята душа. Тази необходимост от предварителна любов пораждаше настойчивост, с която Максимилиано питаше своя идол дали вече малко го обича, дали започва да го обиква. Понякога тя отговаряше „да“ с механичната лекота и рутина на прилежните деца, които си знаят урока; друг път, по-искрена и разсъдлива, отговаряше, че обичта не зависи от волята, а още по-малко от разума, и затова става тъй, че една жена, която не е глупава, залюбва някой нехранимайко и отхвърля предложения на почтени хора. Твърдеше, че е много благодарна на Максимилиано за доброто му отношение към нея и че от тая благодарност ще се роди в общуването обичта. Според Рубин естественият ред на нещата в духовния свят повелява любовта да се поражда от благодарността, макар че се ражда и от други „родители!“ Сърцето му подсказваше, както то си знаеше — тихичко, — че Фортуната ще го обикне твърдо; и чакаше търпеливо изпълнението на това сладко пророчество. При това той се безпокоеше, защото има и случаи, когато не се сбъдва онова, което подсказва сърцето. И бедното момче прекарваше часове на истинска тревога сам в къщи, правейки много тънки пресмятания, за да провери състоянието на чувствата у своята любима. Той бързо преминаваше от най-жестоко съмнение към решителна увереност. Еднакво бързо си помисляше, че тя изобщо не го обича, както и че го заобиква, и всичко беше едно разнищване и анализиране на нейни думи, жестове и постъпки, тълкувани по един или друг начин. „Защо ми каза това или онова? Какво искаше да каже с оная си недомлъвка?… А какво означаваше онзи смях?… Вчера, когато ми отвори вратата, не ми каза нищо. Но когато си тръгнах, ми каза да се загърна добре.“