Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

„Когато бях глупав — казваше той, без да крие от самия себе си презрението, с което се връщаше към онова време, дето би могло да се нарече допотопно, — когато бях глупав, то беше поради липса на цел в живота. Защото това са глупавите — хора без никаква мисия.“

Фортуната нямаше прислужница. Казваше, че тя си е достатъчна за всички домакински работи в такъв малък дом. Много следобеди, докато тя беше в кухнята, Максимилиано учеше лекциите си, изтегнат на дивана в гостната. Ако призракът на касичката не му се появяваше от време на време и не му напомняше за свършването на парите, бедното момче би било толкова щастливо! Въпреки това щастието го очароваше. Обхващаше го любовно опиянение, което го караше да гледа на всичко с оптимизъм. Нямаше трудности, нямаше опасности, нито препятствия. Парите все щяха да дойдат отнякъде. Фортуната беше добра и съвсем определени вече бяха намеренията й да стане почтена. Всичко вървеше по мед и масло и оставаше единствено той да завърши специалността и… Като стигна дотук, една мисъл, която още от началото на тая любовна връзка той спотайваше, защото искаше да я изрази само в подходящ момент, му дойде на устата. Не можеше да задържи повече тая тайна, която напираше да излезе, и ако не я кажеше, щеше да се пръсне, да, щеше да се пръсне; защото тая мисъл бе цялата негова любов, целият негов дух, изразът на всичко ново и възвишено, което се криеше в него, а не може такова нещо да се затвори в тесните рамки на дискретността. Грешницата влезе в гостната, която служеше и за трапезария, за да сложи масата, крайно проста работа за пет минути. Максимилиано се спусна към своята любима като замаян от страхопочитание, което го обземаше понякога, и след като целуна невинно полуголата й похабена ръка, я хвана и притисна до сърцето си с думите:

— Фортуната, ще се оженя за теб.

Тя прихна да се смее недоверчиво, ала Рубин повтори: „Ще се оженя за теб“ така тържествено, че Фортуната започна да вярва.

— Отдавна — добави той — съм го намислил… Помислих си го, когато се запознахме, преди един месец… Но ми се стори уместно да не ти казвам нищо, преди да пообщувам с теб… Или ще се оженя за теб, или ще умра. Това е дилемата.

— Глей ти… А какво значи дилема?

— Ами това — или ще се оженя, или ще умра. Ще бъдеш моя пред бога и хората. Не искаш ли да бъдеш почтена жена? С желанието да бъдеш почтена като си омъжена, почтеността е вече постигната. Поставих си за цел да направя от теб порядъчен човек, и ще бъдеш такава, ще бъдеш, ако ти искаш.

Той се наведе, за да вземе книгите, които бяха паднали на пода. Фортуната излезе да донесе още неща на масата и като се върна, му каза:

— Тия неща добре се премислят… Не заради мен, а заради теб.

— А, аз вече съм ги обмислил, и то много добре съм го обмислил!… А на теб беше ли ти хрумнало това?

— Не… не ми е минавало през ума. Твоето семейство ще бъде против.

— Скоро ще стана пълнолетен — увери я Рубин с жар. — Против или не, все ми е едно.

Фортуната седна до него, оставяйки на масата полунаредена и яденето на път да изгори. Максимилиано я напрегръща и нацелува, а тя стоеше като зашеметена… леко усмихната, хвърляше разсеяни погледи ту на една, ту на друга страна. Благородството на нейния приятел не й беше безразлично и тя отговори на ръкостисканията му с други, не тъй силни ръкостискания, а на любовните му нежности — с по-различни, приятелски. Стана и се върна в кухнята, а мисълта й закръжи около идеята за женитба, докато машинално сипваше супата в супника… „Да се омъжа аз!… За майтап!… И за този хилавия!… Да живея винаги, винаги с него, всеки ден, ден и нощ!… Но помисли, жено… Да бъдеш почтена, да бъдеш омъжена, госпожа Еди-коя си… почтен човек…“

Максимилиано обичаше да разказва подробности за семейство Рубин, затова тя знаеше за доня Лупе, за Хуан Пабло и за свещеника. От сведенията, които младежът даваше за своите роднини, Фортуната вече ги познаваше така, сякаш беше общувала с тях. Оная вечер, възбуден от ентусиазма, породил се от решението му за женитба, той се изпусна да каже нещо за леля си, което беше може би недискретно. Доня Лупе заемаше пари посредством някой си Торкемада на военни, чиновници и на всеки, който, казано напълно искрено, е загазил. Максимилиано не беше привърженик на този начин за получаване на рента; но какво общо имаше той с постъпките на госпожа леля си? Тя го обичаше много и вероятно щеше да го направи свой наследник. Тя имаше срещу леглото си старо, черно и много голямо писалище, където пазеше парите и разписките от заемите. Харчеше толкова, колкото е необходимо, и от месец на месец състоянието й растеше, бог знае колко. Навярно беше много, ама много богата, защото той виждаше, че Торкамада й носи топчета банкноти. Колкото до неговия брат Хуан Пабло, вече със сигурност се знаеше, че е с кралистите и ако те победят, ще заеме много високо положение. Брат му Николас трябваше да стане каноник — и кой знае, кой знае дали не и епископ… С една дума, от всички страни на младата двойка й се предлагаха розови хоризонти. В подобни разговори прекараха първата вечер, докато Максимилиано си тръгна за в къщи, а Фортуната остана толкова замислена и загрижена, че заспа много късно и прекара неспокойна нощ.