Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

На влюбения също не му се спеше, защото от въодушевление усещаше гъдел в диафрагмата, една топка засядаше в белите му дробове и му пречеше да диша, а в мозъка му сякаш горяха свещи. Колкото и да се мъчеше да ги загаси и да поспи, той не успяваше. Леля му се беше държала сериозно към него. Не ще и дума, че подозира нещо и като човек прозорлив, не вярва вече на лъжите му, че учи вън от къщи, нито на това за болните приятели, при които той трябва да дежури. Два дни след като екзалтираният момък се хвърли да обещава ръката си, доня Лупе проведе с него сериозен разговор. По лицето й се четеше не само подозрение, а и дълбока мъка и когато извика племенника си, за да се затвори в будоара с него, той почувствува, че смелостта му се стопява. Тя свали наметалото си и грижливо сгънато, го сложи върху шкафа. След като забоде скъпоценната си карфица на него и погледна по такъв начин племенника си, че го накара да потрепери, каза:

— Трябва да говоря с теб подробно.

Винаги, когато леля му кажеше „подробно“, това означаваше, че ще му прави строго мъмрене.

— Днес имаш ли мигрена? — попита го след това доня Лупе.

Максимилиано беше много добре с главата, но за да се постави в изгодно положение, каза, че усеща признаци на мигрена. Така доня Лупе щеше да бъде по-милостива към него. Отпусна се в едно кресло и подпря челото си.

— Касае се за една лоша вест — натърти вдовицата на Хауреги. — Искам да кажа не точно лоша, не… макар че не е и добра.

Рубин, без да разбира какво иска да каже леля му, се досети, че това няма нищо общо с неговите потайни любовни връзки и въздъхна. На диафрагмата му поолекна, а съвсем се успокои, когато чу следното:

— Новината няма да те засегне много. Защо толкова да го усуквам? Твоята леля доня Мелитона Льоренте се помина. Погледни писмото, в което ми го съобщава господин свещеникът на Молина де Арагон 250 250 Селище в Испания. — Б.пр. . Умряла като светица; получила всички причастия и оставила трийсет хиляди реала за литургии.

Максимилиано познаваше много малко леля си по майчина линия. Беше я виждал два-три пъти като малък и тя живееше в неговото въображение само със саралийките и с гроздовия сироп, които изпращаше всеки ден като подарък на дон Николас Рубин, докато той беше жив. Новината за смъртта на тази добра сеньора го развълнува малко.

— Всичко е от бога — измърмори той, за да каже нещо.

Доня Лупе се обърна с гръб, за да отвори чекмеджето на шкафа и в тази поза му каза:

— Ти и братята ти наследявате Мелитона, която по мои пресмятания трябва да има едно чисто капиталче от двайсет или трийсет хиляди дуро.

Максимилиано не чу добре, защото леля му беше с гръб, а това толкова много го интересуваше, че той стана, облакъти се на шкафа и я накара да му повтори сумата.

— Тъй предполагам — прибави доня Лупе, — но нали знаеш, че по селата не се знае кой какво има и какво няма. Сигурно покойната е вложила известна сума в заеми, което е все едно да я хвърли на вятъра. Пари се събират трудно, ако изобщо се съберат. Тъй че не си въобразявайте много. Когато Хуан Пабло дойде в Мадрид, ще отиде в Молина де Арагон да се осведоми за завещанието и да прибере онова, което ви се полага.

— Ами да замине веднага — каза Максимилиано, като удари с ръка по скрина; — защо да си идва, на самата гара да си взема билет и, хоп, обратно на влака.

— Човече, не така. Брат ти е в Байона. Най-добре е да мине през Молина, преди да дойде в Мадрид. Ще му пиша още днес. Успокой се; ти си такъв — или си самата апатия, или пък си барут… Какъв си сега, а преди, за да помръднеш единия си крак, искаше разрешение от другия. Станал си много раздразнителен.

Тя го погледна тъй изпитателно, че бедното момче отново се обезкуражи. Той беше мъж с характер само когато леля му не забиваше в него стрелите на проницателните си сиво-кафяви очи. Толкова се смути, че побърза да промени разговора, като попита леля си на колко години е била доня Мелитона. Госпожа Хуареги известно време пресмяташе, изтеглила долната си устна, клатейки глава като махало и с очи, приковани в тавана, докато се чу една цифра, за която Максимилиано не си даде сметка. След това доня Лупе отново подхвана темата за преображението на своя племенник, като пускаше шегички, които на него му направиха лошо впечатление.

— Личи си, че с тия занимания у приятели си станал извор на знания… Не ми ги разправяй на мен тия. Ти прекарваш деня и половината нощ в някое съзаклятие… защото, колкото до жените, откровено казано, няма опасност. Нито ти харесва това, нито пък можеш, дори да ти харесваше.