Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Тръгна към кухнята след Папитос, воден от стария навик да си побъбрят и да се позабавляват с приятни разговори, когато бяха сами. Преди година слугинчето и студентът прекарваха свободните часове на деня в кухнята, като си разказваха клюки или си задаваха гатанки. Тук момичето беше силно. Неговият висок смях се чуваше на улицата, когато повтаряше гатанката, без той да може да я отгатне. Максимилиано почесваше главата си, за да изостри ума си, ала отговорът не идваше. Папитос го наричаше дръвник, глупак и други още по-лоши неща, без той да се обижда. Той получаваше реванш в приказките, защото знаеше много, а тя го слушаше с възхищение, с широко отворени уста и с приковани в разказвача очи. Тая вечер Папитос беше в много лошо настроение заради боя, който беше отнесла, и беше враждебно настроена срещу господарчето, защото не я беше защитило както друг път в спора.

— Грозник, глупак — каза му тя със свита уста, когато го видя да сяда на боровата масичка в кухнята. — Доносчик, досадник… глупак.

Максимилиано търсеше начин да й се извини, без да накърни господарското си достойнство. Чувствуваше се обхванат от желанието да я покровителствува. Наистина те бяха играли заедно миналата година, въпреки разликата в годините, бяха такива деца и двамата, че се забавляваха с невинни клюки. Но нещата се бяха променили вече. Той беше мъж и то какъв! А Папитос — едно игриво момиче без капка мозък. То беше с добър нрав, но когато му уври главата и поотрасне още, ще бъда неоценима прислужница. Девойчето, след като му каза всички тия обиди, започна да кърпи един чорап, в който беше напъхало лявата си ръка като в ръкавица. Върху масата, в кутия за пури, стояха шевните й принадлежности. Вътре имаше макари, ширити, много замърсена кутийка за игли, едно парче от бяла свещ, копчета и други неща, необходими за шиваческото изкуство. Букварът, от който Папитос се учеше да чете, също беше там, с мръсни и подгънати листа. Кухненската газена лампа, с опушено шише и без абажур, осветяваше огромното лице на прислужницата, придавайки му червеникавобронзов цвят, и бледото и сериозно лице на господаря с неговите тъмновиолетови кръгове около очите и пъпки около устата.

— Искаш ли да си вземеш урока? — каза й Рубин, като хвана буквара.

— Не ми трябва… слабак такъв, гърчав си като кука… Не искам да си взема урока — отвърна момичето, като имитираше гласа и тона му.

— Не ставай дивачка… Трябва да се научиш да четеш, за да бъдеш съвършена жена — каза Рубин, мъчейки се да бъде разумен. — Днес ти беше поизлязла малко от пътя, но това вече мина. Ако си умна, винаги ще се отнасят с теб като член от семейството.

— Глей го па тоя!… Пикая аз на семейството — изпищя тя, като подражаваше и правеше вечните си дяволски гримаси.

— Никога няма да те изоставям — заяви младежът, обхванат от желание за покровителство. — Знаеш ли какво ще ти кажа? Да знаеш момиче, да знаеш, имай пред вид, че когато се оженя… когато се оженя, ще те взема за помощница на моята госпожа.

Като прихна да се смее, Папитос се отпусна назад толкова рязко, че облегалката на стола изскърца, сякаш щеше да се счупи.

— Да се оженел той! Чухте ли? Глупак над глупаците, да се оженел! — извика тя. — Нали госпожата казва, че вий не можете да се ожените… Да, казваше го на доня Силвия оназ вечер.

Негодуванието, което обхвана Максимилиано, като чу това, бе толкова силно, че ако се проявеше в дела, щеше да стане нещастие. Защото на такова оскърбление можеше да се отговори само като се сграбчи Папитос за шията и се удуши. Неудобното беше, че Папитос беше много по-силна от него.

— Ти си най-голямото говедо и най-голямата простачка… — измънка Рубин, — които съм виждал през живота си. Ако не се излекуваш от тия глупости, нищо няма да излезе от теб.

Папитос протегна лявата си ръка, в която държеше чорапа, и показвайки пръстите си през дупките, хвана носа на господарчето и му го издърпа.

— Я стой мирна!… Ама де! Ти никога не си яла хубав бой, ама от мен ще го изядеш… И защо тоя глупав смях?… Защото казах, че ще се оженя ли? Но така е, ще се оженя, защото искам.

На Максимилиано отдавна му се искаше да говори по тоя начин с някого и да изяви своето мнение свободно и без смущение. Доверието, толкова трудно с друг човек, се оказа лесно с малката готвачка и той се насърчи, след като каза първите думи.

— Ти си наивница — и каза той, като сложи ръка на рамото й; — ти не познаваш света, нито пък знаеш какво е истинска страст.