Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Тя не знаеше, както не знаят и други жени от нейната и дори от по-висшата класа най-същественото, което трябваше да се знае, онова, което знаят дори децата и простите. Максимилиано се смееше на тая пълна непросветеност, като пое сериозно задачата да я коригира полека-лека. А тя не криеше своето невежество; напротив, проявяваше с мила искреност горещото желание да придобие известни познания и да научи изискани и прилични думи. Час по час питаше за значението на тая или оная дума и се интересуваше от хиляди обикновени неща. Не знаеше какво е север и юг. Това й звучеше като вятър и нищо повече. Мислеше, че сенатор е нещо от кметството. За печатането имаше много странни понятия — мислеше, че самите автори редят на страниците си ония тъй еднакви букви. Не беше чела никога никаква книга, дори роман. Мислеше, че Европа е някакво село и че Англия е страна на кредитори. Нейните познания относно луната, слънцето и всичко останало на небосвода бяха от порядъка на знанията у първобитните народи. Един ден призна, че не знае кой е Колумб. Мислеше, че е някакъв генерал като О’Донел или Прим. И в религията не беше по-добре, отколкото в историята. Малкото, което беше научила от вероучението, бе забравила. Знаеше за Богородица, Исус Христос и свети Петър; смяташе ги за много добри хора, ала нищо повече. Схващанията й за безсмъртието и изкуплението бяха много неясни. Знаеше, че като се разкае човек най-смирено, ще се спаси; в това нямаше съмнение, а каквото и да говореха, нищо, което е свързано с любовта, не е грях.

Недостатъците в произношението й бяха ужасни. Нямаше човешка сила, която да я накара да каже фрагмент, великолепен, загадка и други обикновени думи. Тя се мъчеше да победи тази трудност, като се смееше и упорствуваше, но не успяваше. Крайните „с“ се превръщаха при нея в „х“, без да забележи това, а и не можеше да го избегне. Изяждаше и много срички. Ако знаеше колко хубава е устата й, когато ги изяжда, нямаше да се мъчи да изправя нещастната си неточност. Но Максимилиано се беше издигнал до учител със строгостта на преподавател по латински и суетността на академик. Не я оставяше на мира и дебнеше синтактичните й грешки, за да се нахвърли върху тях като котка върху мишка.

— Не се казва раслика , а разлика . Не се казва Хакоментренсо 247 247 По-правилно Джакометрецо (1514–1589), италиански скулптор, чието име носи една мадридска улица. — Б.пр. , Светий дух , нито индилугенции . Освен това „бъзлив“ и „бъз ме е“ са много грозни думи, а да наричаш тиологии всичко, което не разбираш е глупост. Да повтаряш час по час „за майтап“ е посредствен навик…

Най-хубавото, което тая жена притежава, беше нейната наивност. Неколкократно Максимилиано подчерта нейния позор поради важността на този момент в плана за превъзпитанието й. Вдъхновеният и въодушевен младеж наблягаше върху това, колко лоши са господарчетата и колко необходим е един английски закон, който да закриля невинните момичета от съблазнителите. Фортуната не разбираше нито бъкел от тези закони. Твърдеше само, че въпросният Хуанито Санта Крус бил единственият мъж, когото е обичала истински и когото винаги ще обича. Защо да си криви душата? Като признаваше с кавалерска честност, че тази проява е похвална, Максимилиано усещаше в душата си известно жегване на ревност, което разстройваше за миг плановете му за изкупление.

— А обичаш ли го толкова, че ако го видиш в беда, да го спасиш?

— Разбира се… можеш да ми вярваш. Ако го видя в беда, ще го избавя, па ако ще и да се погубя. Мога да кажа само това, дето е за мене си. Ако това не е вярно, да не замръкна жива и здрава.

Беше толкова хубава, като заявяваше това, че Рубин дълго я гледа, преди да каже:

— Не, не се кълни; няма нужда от клетви. Вярвам ти. Кажи ми друго: Ами ако сега се появи на тази врата и каже: „Фортуната, ела.“ ще тръгнеш ли?

Фортуната погледна към вратата. Рубин преглъщаше и търсеше там, където би трябвало да има мустаци, нещо, което да засуче, и като намираше само няколко много тънки косъмчета, жестоко ги измъчваше.

— Това… зависи… — каза тя, свивайки вежди. — Или ще тръгна, или няма да тръгна…

Максимилиано искаше всичко да знае. Беше като добрия лекар, който иска от болния и най-незначителни сведения за болестта му и за нейната история, за да знае как да го лекува. Фортуната не криеше нищо, имаше това качество, и докторът-любовник понякога се сблъскваше може би с повече подробности, отколкото му бе необходимо за чудодейното лечение. И как се ужасяваше, когато слушаше колко зле се е отнесъл съблазнителят към тая красавица. Прекалено честният студент по фармация не проумяваше, че може да съществуват толкова лоши мъже и всички мъки на ада му се струваха малко за тяхното наказание. По-извратен престъпник и от убийците и разбойниците според него беше господарчето, съблазнило бедната девица, на която обещава, че ще се ожени за нея, а след това я зарязва с дете или бременна. С цената на какво би направил това той, Максимилиано Рубин? Този Хуанито Санта Крус беше значи най-безчестният, най-отвратителният и подъл мъж, който човек можеше да си представи. Ала самата обидена не прекаляваше, както си беше естествено, с проклятията срещу съблазнителя, поради което Максимилиано трябваше да удвои яростта си срещу него, като го наричаше чудовище и много други неща. Фортуната биваше принудена да ги повтаря; но нямаше начин да изрече думата чудовище . Тази дума и засядаше като много други и най-накрая, след хиляди опити, които приличаха на повдигания, тя я изтърсваше между хубавите си зъби и устни, сякаш я изплюваше.