Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Но като мислех за това, сега ти го казвам под секрет, излязох навън, смеех се сам и без да зная какво ми стана, отидох на пазара „Унион“ и…

Дон Балдомеро с подчертана бащинска усмивка отвори едно чекмедже на бюрото си и извади някакъв предмет, загънат в хартия.

— И му купих това… Това е акордеон. Мислех да му го дам, когато го доведете в къщи. Ще видиш какъв хубав инструмент и какъв хубав звук… Двадесет и четири реала.

Хвана акордеона и започна да го разтяга и прибира, а той направи пуф-паф неколкократно. Хасинта се смееше, а в същото време от очите й се изплъзнаха две сълзи. Тогава неочаквано влезе Барбарита и каза:

— Каква е тази музика!… Я да видим.

— Нищо, скъпа — заяви добрият господин, изповядвайки се искрено. — На мен също ми хвръкнаха ангелите. Не исках да го призная. Когато ти ми каза, че това с внука е само роман, дойде ми наум да хвърля тази музика на улицата, без да я види някой, но като съм я купил за него, нека й се радва… Не е ли така?

— Я да видя, дай ми го — каза Барбарита много доволна и жадуваща да посвири на детския инструмент. — Ах! Разсипнико, значи така пилееш парите за капризи. Дай ми го… аз ще посвиря… Ах, не знам какво има в това нещо… Но да ти е драго да го слушаш! Развеселява цялата къща.

И тя излезе, като свиреше по коридорите и говореше на Хасинта:

— Хубава играчка… нали? Сложи си наметалото, че още сега ще идем да му я занесем…

Заповедта си е заповед. Въпросът с Питусо се разреши така, както бе разпоредил дон Балдомеро и самата Гилермина заведе детето една ранна утрин в приюта, където бе настанено. Хасинта ходеше при него много често и свекърва й я придружаваше почти винаги. Те така го глезеха, че основателката на заведението трябваше да се намеси, като нахока строго приятелките си, а нерядко им затваряше и вратата. В последните дни на оная злополучна година Хасинта бе обзета от меланхолия. Безуспешната и смешна развръзка на Питусовия роман можеше да сломи и най-гъвкавия. После дойдоха и други нещица, дреболии, ако щете, ала тъй като се струпваха върху един вече пречупен дух, причиняваха му повече неприятности, отколкото съдържаха всъщност. Хуан, откакто оздравя и започна да излиза, престана да бъде толкова общителен, фамилиарен и предвзет, както в дните на затворничеството си. Прекратиха се и онези нощни сцени, в които доверието наподобяваше езика на невинността. Дофина се преструваше на сериозен и благоразумен, както подобава на неговата интелигентност и репутация; ала толкова силно позираше, сякаш искаше да заличи чрез разумно държание детинщините от хремавия период. Към жена си беше винаги приветлив и внимателен, ала хладен и понякога малко надменен. Хасинта преглъщаше тази горчилка, без да каже никому нищо. Нейните предишни страхове започнаха да се сгъстяват и като свързваше нишките и наблюдаваше подробностите, се опитваше да персонализира развлеченията на съпруга си. Най-напред подозираше възпитателката на момичетата на Каса-Муньос заради някои нещица, които беше видяла случайно и две-три бегло уловени фрази от един разговор на Хуан с неговия довереник Вилялонга. След това сметна това за глупост и насочи вниманието си към една своя приятелка, омъжена за Морено-Валиехо, дребен търговец на модни стоки с много ограничен капитал. Споменатата госпожа харчеше твърде много и даваше повод да се говори за нея. И така, любовник съществуваше, Хасинта си втълпи, че това е Дофина, и жадно дебнеше някоя дума, някой жест, някоя подробност, която да го потвърди. Неведнъж почувствува гъдела на онова детинско избухване, което я обхващаше внезапно, тропаше по пода и трябваше много да се въздържа да не отиде да го дръпне за косата и да му каже: „негодник“, „измамник“ и всичко останало, което е обичайно за една семейна караница. Най-много я измъчваше това, че го обичаше повече, когато той ставаше тъй разумен и играеше прекрасната роля на човек, който в обществото дава пример на сдържаност и добра мярка. Хасинта ставаше и по-ревнива, когато той си придаде този сериозен вид, защото опитът я беше научил да го познава и вече знаеше — когато Дофина говори с много смислени фрази, обгръщайки семейството в тамяна на своята парадоксална аргументация, значи има флирт .

В отечествената история настъпиха забележителни дни на събития с голям резонанс и тази щастлива фамилия обсъждаше тези събития, както ги обсъждахме всички. Трети януари хиляда осемстотин седемдесет и четвърта година!… Превратът на Павиа 224 224 Мануел Пави́а (1827–1895), испански генерал, разпуснал Кортесите през 1874 и направил възможна реставрацията на Бурбоните. — Б.пр. ! Не се говореше за нищо друго, а и нямаше нещо по-добро, за което да се говори. За испанския темперамент беше приятна такава театрална смяна на институции и едно такова преобръщане на положението, както се преобръща избирателна урна. Превратът беше извършен бляскаво, според дон Балдомеро , и войската беше спасила още веднъж нещастната испанска нация. Консолидираният заем беше спаднал до единадесет, банковите акции — до сто тридесет и осем. Кредитът беше потънал. Войната и анархията не свършваха; бяхме стигнали до ледения период на пожара , както казваше Апариси, и скоро, много скоро оня, който имаше една песета, щеше да я показва като нещо рядко.