Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Ще те убия… Безсрамник, дивак!

Останалите деца се появиха с писъци. Хасинта им се скара:

— А вие, глупчовци, не виждахте ли какво прави той? Защо не казахте? Или го оставяте да лудува, та после да му се смеете и да правите тези бъркотии?

— Махни го, махни го веднъж завинаги от къщата ми това тигърче — каза Бенинга, влизайки много възмутена. — Света Дево Кармен, отиде ми млякото с ориз!

Децата на Вилюендас весело подскачаха.

— Вие сте виновни, глупачета; вие, дето го закачате — каза им леля им, която все на някого трябваше да изкара яда си.

— Ти трябва да го измиеш — заяви Бенинга, без да отстъпи в гнева си. — Ти, ти. Какво ми направи завесите само!

— Добре де, ще го измия. Не бързай.

— И да го облечеш в чисти дрехи. Аз не мога. Стига ми с моите… И нищо повече.

— Хайде, не се нервирай толкова, не е кой знае какво.

Хасинта и съпругът й отидоха в трапезарията, където завариха Питусо като плашило — лицето, ръцете и дрехите му бяха мръсни.

— Браво, браво на храбрите мъже — извика Хуан в присъствието на зверчето. — Ръце а ла мляко с ориз. Забавлява ме това момче.

— Ще те убия, вагабонтино — каза осиновителката му, като коленичи пред него и едва сдържаше смеха си. — Добре си се разкрасил… Ще видиш какво сапунисване ще отнесеш.

Докато траеше миенето, малките Вилюендас се трупаха около чичо си, като се качваха по коленете му и увисваха по ръцете му, за да му разкажат за големите свинщини, които вършеше добичето Хуанин. Не само че ядеше свещите, но и облизваше чиниите, а после хвърляше вилиците на пода. Когато баща им Рамон го мъмреше той му се плезеше и казваше „мамка му“ и други грозни изрази , а после… правеше нещо много неприлично, добре де, вдигаше дрехите си отзад, завърташе се със смях и показваше дупенцето си.

Санта Крус не можеше да остане сериозен. Най-сетне Хасинта се върна, като водеше за ръка престъпника, вече измит и облечен в чисти дрехи, а след малко влезе и Бенигна, напълно успокоена и като застана срещу зет си, му каза най-сериозно:

— Имаш ли едно дуро? Нямам дребни.

Хуан побърза да извади дурото и в същия момент, в който го слагаше в ръката на Бенигна, Хасинта и децата прихнаха в смях. Санта Крус се призна за победен.

— Надлъга ме, мила. Бях забравил, че днес е ден на Наивните. Хубава шега, хубава. И аз се учудих малко, че в тази къща, пълна с пари, няма дребни.

— Вземете — каза Бенигна на децата, — вашият чичо ви черпи с пасти.

— Колкото до шеги — като се засмя, заяви Хуан, — каквато искаше да ни изиграе жена ми!

— На мен не може — отвърна Бенигна. — Тук много говорихме за това и наистина той би могъл да бъде действителният, но ние изобщо не виждахме приликата. И понеже се оказа, че това прекрасно зверче не е от рода ни… аз се радвам и моля да бъдете така любезни да го махнете от къщата ми. Достатъчно главоболия ми създават моите.

На тръгване Хасинта и съпругът й я помолиха да го задържи още един ден. Дотогава ще решат.

Много жестоки неща щеше да чуе Хасинта този ден, но от всичко чуто нищо не я учуди и обезсърчи толкова, колкото тези думи, които Барбарита й каза шепнешком:

— Балдомеро е обезпокоен от грубата ти шега. Хуан е говорил с него открито. Няма такова дете и на сто хиляди левги наоколо. Наистина ти избърза; а колкото до приликата… Искрено казано дъще, съвсем не прилича, ама съвсем.

Това трябваше да чуе Хасинта.

— Ама вие… Пресвета Дево, и вие… — осмели се да каже тя, когато страхът й позволи — вие също повярвахте…

— Заразих се от теб — отвърна свекървата, като се мъчеше да извини грешката си. — Хуан казва, че е мания; аз го наричам заблуда, а заблудите се лепят като шарка. Натрапчивите идеи са заразителни. Затова аз се плаша толкова от лудите и се боя да бъда близо до тях. Когато някой до мен вземе да гримасничи, и аз започвам да правя същото. Ние сме като маймуни, които подражават… Та тъй, съгласи се — приликата е заблуда и двете… ще ти го кажа много тихо, и двете направихме прекрасен гаф. А сега какво да правим? Да не ти минава и през ум да го довеждаш тук. Балдомеро не е съгласен и е много прав. Аз… ако трябва да кажа истината, се привързах към него. Ах! Неговите дивотии ме забавляват. Толкова е хубавичък! Какви очички има! Ами гънчиците на носа… и ония устица, ония устнички? И най-вече муцунката, дето прави с устни. Ела тук да видиш какво рождество съм му купила.

Тя заведе Хасинта в гардеробната си и след като й показа рождеството, рече:

— Тук има още контрабанда. Гледай. Тази сутрин ходих по магазините и… ето — цветни чорапи, син плетен костюм в английски стил. Виж шапката, на която пише „Нумансия“ . Това е една моя прищявка. Ще бъде много гиздав. Кълна ти се, че ако не го видя с надписа на челото, ще се разсърдя.