Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Хасинта слушаше и гледаше това потисната.

— Ако знаете какво направи тази сутрин! — каза тя и разказа за случая с млякото с ориз.

— Ах, боже мой, колко забавно!… Да го изядеш… Аз, казвам ти истината, бих го довела в къщи, но на Балдомеро и Хуан не им харесват тези потайности… Наистина ти казвам. Една жена не може да живее, ако няма някое мъничко същество, което да обожава. Мила моя дъще! Голямо нещастие за всички ни е, че ти не можеш да ни дадеш нещо.

Тази фраза се заби в сърцето на Хасинта, потрепка известно време в него и разшири раната като стрела, която не се е забила добре.

— Ами да, тази къща е много… много неприветлива. Липсва й дете, което да пищи и да лудува, да прави дяволии и да изморява всички. Когато му говоря за това, Балдомеро ми се смее: но му личи, че е готов да ходи на четири крака и да се боричка с деца.

— Тъй като Бенигна не го иска — каза снахата, — нито пък можем да го държим тук, ще го оставим у Канделария. Всеки месец аз ще давам по нещо на сестра ми, та гостенинът да не е тежко бреме…

— Струва ми се много добре, ама много добре обмислено. Ти си като току-що родилите котки, които крият котенцата си днес тук, утре там…

— А какво да се прави?… Защото, колкото до приюта, там няма да отиде. Туй не си го мислете. Какви неща му хрумват на съпруга ми! Да, нали него не са го карали никога да ходи на погребения, като гази кал и понася и дъжд, и студ, та да му се струва много естествено то, горкичкото, да израсне сред тези ковчези… Да, нахален е.

— Аз се нагърбвам да плащам издръжката му у Канделария — каза Барбарита. Шушукаха си със снахата като деца, които се уговарят за някоя лудория. — Струва ми се, че най-напред трябва да му купя легълце. Ти какво мислиш?

Другата отвърна, че това й се струва много добре и много се утеши с този разговор и се отдаде на кроеж на планове и на въображаеми майчински радости. Ала лошият й късмет пожела още в същия или на другия ден дон Балдомеро да прекъсне полета на нейните мисли, като я извика в кабинета си, за да я смъмри:

— Скъпа, Барбара ми каза, че си много объркана, защото не си знаела какво да правиш с това момче. Не бързай, всичко ще се уреди. Няма да го изхвърлим на улицата, та да получиш умопомрачение. За друг път хубаво е да не се оставяш да те води доброто ти сърце… тъй безразсъдно, защото всичко трябва да бъде умерено, дъще, даже и възвишените пориви. Хуан казва, и е много прав, че ангелските постъпки объркват обществото. Като се заинатим всички да бъдем съвършени, няма да можем да се понасяме един друг и ще трябва да се бием… Та ти казвах, че това бедно дете остава под мое покровителство; но няма да дойде в този дом, защото би било неблагоприлично, нито пък в дома на някого от рода, защото ще прилича на прикриване на истината.

Хасинта не беше съгласна с тези мисли; ала респектът, който нейният свекър й внушаваше, спря дъха и я лиши от възможността да изрече многото и хубави неща, които си мислеше.

— Следователно — продължи уважаемият свекър, като хвана снаха си за двете ръце, — тоя господинчо, когото си купила, ще бъде настанен в приюта на Гилермина… Не бива да се мръщиш. Там ще бъде като на седмото небе. Аз вече говорих със светицата. Ще му давам издръжка, за да се изучи и възпита добре. Ще научи някакъв занаят, а кой знае, кой знае, може би и професия. Всичко зависи от него. Струва ми се, че не си въодушевена от моята идея. Но размисли мъничко я ще видиш, че няма друг начин… Там ще е много доволен, добре нахранен, добре облечен… Вчера дадох на Гилермина четири парчета специално сукно, та да им ушие жакети. Ще видиш колко хубавичко ще ги издокара. И добре им пълнят търбусите, слава тебе господи! Забележи само какви налети и румени като ябълки бузки имат. Много деца, чиито бащи носят сюртук и чиито майки се врат насам-натам, биха искали да са тъй светнали и тъй добре нагиздени, както са децата на Гилермина.

Хасинта се убеждаваше постепенно и все по-малко сили имаше да се противопостави на съображенията на този чудесен човек.

— Да, какво ме гледаш — прибави Санта Крус весело, — аз също се привързах към тази кукла… Искам да кажа, че не можах да се отърва от заразата на вашата мания да доведете дете в къщи. И когато Барбара ми съобщи за него, тя така вярваше, че е мой внук, че и аз повярвах. Наистина поисках доказателства… но докато въпросните доказателства дойдат, аз загубих ума си… старчески работи! И през целия ден тогава съставях каталози. Стараех се не настройвам много Барбара и да не се водя по нея, като си казвах: „Да запазим спокойствие и да не се вдетиняваме, докато не видим…“