Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Шапка! — възкликна Хуан изумен.

— Да; и не можеш да си представиш колко добре й стои. Сякаш я е носила цял живот… Спомняш ли си кърпата, вързана на възел отгоре на главата… Кой би помислил? Какъв преход!… Казвам ти… Тия, които имат талант, се научават веднага. Испанската раса е страхотна, братче, в усвояването на всичко, отнасящо се до формата… Ама трябваше да я видиш!… Аз, признавам ти, бях изумен, поразен, възхи…

Ах, боже мой! Влезе Хасинта и Вилялонга трябваше да направи рязък завой…

— Казвам ти, че бях възхитен. Речта на Салмерон бе прекрасна… ама най-прекрасна… Все още ми се струва, че виждам онова лице на син на пустинята и оня кос поглед и грациозността на жестовете. Велик човек; но аз си мислех: „Не струват твоите философии; добре си се подредил, а ще видиш и какво сме ти приготвили.“ След това говори Кастелар. Каква реч! Каква мъжка смелост! Как израстваше! Струваше ми се, че докосва тавана. Когато завърши: „Да гласуваме, да гласуваме…“

Хасинта отново излезе, без да каже нищо. Може би подозираше, че в нейно отсъствие вагабонтите говореха за нещо друго, и се отдалечи с намерение да се върне и да се приближи предпазливо.

— А онзи човек… кой беше? — попита Дофина, който изгаряше от трескаво любопитство.

— Ще ти кажа… Още щом ги видях, си казах: „Познавам това лице.“ Но не можах да се сетя кой е. Влезе Пес и се заговорихме… Той също искаше да го разпознае. Блъскахме си главите. Най-накрая осъзнахме, че бяхме виждали оня субект два дена преди това в кабинета на директора на хазната. Мисля, че говореше с него за плащането на някакви пушки, поръчани от Англия. Има каталаяски акцент, с мустаци е и с малка остра брадичка… петдесетгодишен, доста антипатичен. Та слушай — тъй като ние с Хоакин я гледахме много, оня чичо започна да се съмнява. Тя не мигваше… изглеждаше засрамена… И колко хубава в своя срам! Спомняш ли си онова безцветно лице с черна грива? Ами много се е разхубавила, защото е по-пълна сега, по-закръглена в лице и в тяло.

Санта Крус беше леко зашеметен. Чу се гласът на Барбарита, която влезе със снаха си.

— Излязох внезапно… — продължи Вилялонга — да съобщя на приятелите, че е започнало гласуването… Падам в краката ви, Барбарита… Аз съм добре, а вие? Разказвах тук… Та ти казвах, че хукнах да тичам.

— Към улица „Греда“.

— Не… Приятелите се бяха преместили в една къща на улица „Алкала“, дома на Каса-Ирухо, прозорците гледат към парка на министерството на войната… Качвам се и ги намирам много обезсърчени. Подадох се с тях на прозорците, които гледат към „Буенависта“, и не видях нищо… „Но за кога чакат? За какво мислят?…“ Откровено казано, аз помислих, че превратът се е провалил и че Павиа не се решава да изкара войската на улицата. Серано нетърпеливо чистеше изпотените стъкла, за да гледа, ала долу не се виждаше нищо. „Генерале — му казах, — виждам някаква черна ивица, която на пръв поглед в тъмнината прилича на цокъл… Погледнете хубаво — не е ли редица от хора? И какво правят там прилепени до стената?“ „Вижте, вижте — цокълът се движи. Прилича на змия, която се е навила около цялото здание и сега се развива… Виждате ли? Краят се простира към стръмнините.“ „Войници са“, каза тихо генералът и в същия миг влезе Саламеро с половин педя изплезен език и каза: „Гласуването продължава — предимството, което имаше в началото Салмерон, сега е в полза на Кастелар… Девет гласа… но все още не е гласувал половината Конгрес… Безпокойство — по всички лица…“ Мой ред беше тогава да отида и донеса крайния резултат от гласуването… Троп, троп… минах по улица „Турко“ и на влизане в Конгреса срещнах един журналист, който излизаше. „Предложението събра десет гласа в повече. Ще си имаме влиятелно министерство.“ Горкият Емилио!… Влязох. В залата гласуваха вече горните редове. Хвърлих един поглед и излязох. Заобиколих по завоя, като си мислех за това, което току-що бях видял в „Буенависта“ — черната ивица, навита около зданието… Фигерас излезе по стъпалата към часовника и ми каза: „Вие как мислите, ще има ли разправия тази нощ?“ А аз му отговорих: „Вървете си спокойно, учителю, няма да има нищо…“ „Струва ми се — каза той хитро, — че това ще отиде по дяволите.“ Засмях се. След малко мина един портиер и ми каза най-спокойно, че по улица „Флорин“ имало войска. „Наистина ли? Така ви се е видяло. Каква войска, бабини деветини!“ Аз се правех на удивен. Подадох муцуна през вратата с часовника. „Не мърдам оттук — помислих си аз, като гледах към масата. — Сега ще видите най-хубавото…“ Четяха резултата от гласуването. Четяха имената на всички гласуващи, без да пропуснат нито едно. Изведнъж на вратата откъм ъгъла на „Фернандел Католико“ се появяват няколко новобранци, изпратени от един офицер, и застават на стъпалата към масата. Приличаха на фигуранти. От другата врата влезе един стар полковник от гражданската гвардия.