Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Дъщерята на Арнайс, когато изгуби баща си, бе вече завършила обучението си — твърде повърхностно по онова време, то се състоеше в това да чете без интонация, да пише без правопис, да брои, като свива на тръбичка устата си, и да бродира с отличен бод модела. Тогава дойдоха сериозните занимания, за да вкоравят духа й и да утвърдят характера й. Нейната майка и брат й, подпомогнати от дебелия Арнайс, предприеха инвентаризация на фирмата, в която имаше известен безпорядък. За наличните запаси от забрадки не се намериха сигурни данни в книгите на магазина и при преброяването им се оказаха повече, отколкото се предполагаше. В подземието се спотайваха няколко денка с кутии, които още не бяха отваряни. Освен това вносните фирми от Кадис 24 24 Град в Испания, столица на едноименна провинция в Андалусия. — Б.пр. , Куеста и Рубио известяваха за две внушителни пратки, които вече бяха на път. Не оставаше нищо друго, освен да се поеме целият тоя стоков излишък, което в същност беше спирачка за търговията по време, когато, изглежда, започваха да се налагат палтата от конфекцията и се забелязваше склонност и у народните слоеве да се обличат като средната класа. Упадъкът на манилския шал започваше да се проявява, защото ако кърпите, наричани „по снагата“, които бяха най-евтините, се продаваха добре в Мадрид (предимно в деня на свети Лаврентий за въшливата клиентела) и имаха средно добър пласмент във Валенсия и Малага, то големият шал — скъпите шалове от три, четири и пет хиляди реала се продаваха много слабо и минаваха месеци, без някоя клиентка да се престраши да купи от тях.

Наследниците на Арнайс, след като инвентаризираха наличностите на фирмата, които само от споменатия артикул не бяха под петдесет хиляди дуро 25 25 Испанска монета. — Б.пр. , разбраха, че се задава криза. Загубиха три-четири месеца в класифициране, подреждане, поставяне на цени, сверяване на бележките на дон Бонифасио с кореспонденцията и фактурите, дошли направо от Кантон или препратени от фирмите в Кадис. Без съмнение покойният Арнайс, направил толкова много поръчки, не е виждал ясно нещата и е бил заслепен и омаян от известна стокова халюцинация; може би е чувствувал прекалена страст към артикула и е бил повече артист, отколкото търговец. Служител и съдружник на Филипинската компания, ликвидирана през 1833 година, той пое в свои ръце търговията със забрадки от Кантон, уверен, че я познава по-добре от всекиго. Наистина я познаваше, но имаше една неблагоразумна вяра във вечността на въпросната дреха и някои суеверни представи относно слабостта на испанския народ към пищните крепони с растителни мотиви в хиляди цветове. „Колкото по-крещящи — казваше той, — толкова повече се продават.“

В това време в Далечния изток се появи нов художник, един гений, който доразстрои дон Бонифасио. Новаторът бе Сенка, за когото може да се каже, че в онова будистко изкуство представляваше по отношение на Аюн това, което в музиката представлява Бетховен по отношение на Моцарт. Сенка видоизмени стила на Аюн, като му придаде по-голям размах, разнообрази повече цветовете, с една дума, направи от изящните поетични и изтънчени сонати могъщи симфонии, разточително жизнени и възхитително предизвикателни с новите си съчетания. Още щом видя първите мостри от стила на Сенка, дон Бонифасио се смахна съвсем. „Света Богородице! Това е божествено — казваше той. — Голям китаец е този!…“ И възторгът му роди неблагоразумни поръчки и сериозната търговска грешка, чиито последици въпросният добър човечец не можа да оцени, защото го застигна смъртта.

Инвентаризацията на ветрила, платове от манилски коноп, копринено платно, тъкани от Мадрас и предмети от слонова кост показваше също много големи цифри и бе направена педантично. Тогава през ръцете на Барбарита минаха всичките прелести, които в нейното детство й приличаха на играчки и от които се разтреперваше. Въпреки възрастта си и придобитата с нея мъдрост тя никога не погледна равнодушно подобни дрънкулки и дори днес заявява, че когато в ръцете й попадне някоя от онези изящни камбанарийки от слонова кост, й идва да я скрие в пазвата си и да хукне да бяга.

На петнадесет години Барбарита беше едно много хубавичко, източено, свежо и розово момиче с весел, палав и малко присмехулен нрав. Още нямаше обожател, нито пък майка й разрешаваше това. Различни досадници се навъртаха безуспешно около нея. Майката си имаше планове и започваше да трасира сполучливи пътища, за да ги осъществи. Семействата Санта Крус и Арнайс се държаха като почти близки приятели и освен това имаха родствени връзки със семейство Трухильо. Жената на дон Балдомеро I и тази на покойния Арнайс бяха втори братовчедки — цветущи клонки на онова възлесто родословно дърво, на онзи сарач от улица „Толедо“, чиято история знаеше тъй добре дебелият Арнайс. На двете братовчедки им хрумна щастлива мисъл; разкриха си я една на друга, като се изненадаха, че и на двете им е хрумнало едно и също нещо… „Види се, било е съвсем естествено…“ И като се хвалеха взаимно, решиха да я превърнат в щастлива реалност. Всички потомци на естремадуреца 26 26 От Естремадура, област в западната част на Испания. — Б.пр. , оня с магарешките такъми, се отличаваха с навика си да теглят винаги една много къса и много права линия между замислите и делата си. Замисълът беше да оженят Балдомерито за Барбарита.