Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

И в това прескучно годеничество минаха няколко месеца, в края на които Балдомеро се поотпусна и поокопити. Устата му взе полека-лека да се отлепва, докато се пукна като бодлива обвивка на кестен, която узрява и се отваря, показвайки зрелия плод. Дума по дума изпускаше кестените, онези завършени идеи, пазени с набожно майчинство, както природата крие своите едреещи плодове. Дойде най-сетне определеният за сватбата ден — 3 май 1835 година, и те се венчаха в „Санта Крус“ без тържественост, като се настаниха в къщата на съпруга, която беше една от най-хубавите в квартала, намираща се на малкия площад „Леня“.

Два месеца след венчавката и след един промеждутък от време, в който Барбарита бе нещо разсеяна, меланхолична и сякаш готова да се разплаче, с което тревожеше много майка си, във въпросния брак, сключен при толкова лоши условия, започнаха да се забелязват признаци на идилия. Балдомеро изглеждаше вече друг. В кантората той си тананикаше и търсеше поводи да излезе, да се качи в къщи и да каже една думичка на жена си, застигайки я в коридорите или където я намереше. Освен това често бъркаше при оформянето на някоя партида, а когато подписваше кореспонденцията, придаваше на очертанията на традиционния знак на фирмата един наистина грандиозен почерков размах, завъртвайки крайната черта нагоре като обръщение на признателност, отправено към небето. Излизаше много рядко и казваше на най-близките си приятели, че не би се сменил и с крал дори, нито със своя адаш Еспартеро 30 30 Балдомеро Еспартеро (1793–1879), испански генерал и политик, бил се против карлистите, регент от 1841 до 1843 и от 1854 до 1856 г. — Б.пр. , понеже нямало блаженство като неговото. Барбара заявяваше на майка си с дискретна наслада, че Балдомеро не й създава и най-малката неприятност; че двата характера се съчетават превъзходно; че той е мек като най-топлия хляб и че е много интелигентен, което се разкриваше където и както трябва да се разкрива — според случая. Щом останеше десет минути в майчината къща, вече й ставаше непоносимо, защото биваше неспокойна и търсеше поводи да си тръгне, като казваше: „Отивам си, че мъжът ми е сам.“

Идилията се засилваше всеки ден, стигайки дотам, че прикривайки задоволството си, майката на Барбарита и казваше: „Ама, дъще, вие ще ударите в земята влюбените от Теруел 31 31 Легенда, прославяща страстната любов на двама влюбени и пресъздадена за сцената от испанските драматурзи Тирсо де Молина, Перес де Монталбан и Харценбуш. — Б.пр. .“ Съпрузите излизаха заедно на разходка всеки следобед. Никога дон Балдомеро II не бе видян в театър, без да бъде до него и жена му. С всеки ден, с всеки месец и с всяка година ставаха все по-влюбени и се обичаха и уважаваха повече. Дълги години след венчавката сякаш бяха в медения месец. Мъжът винаги бе гледал на жена си като на свещено създание, а Барбарита винаги бе виждала у съпруга си най-съвършения и достоен за обичане мъж, който съществува на света. Как се взаимопроникнаха двата характера, как се образува небивалото единение между онези две души — би било много дълго за разказване. Господин и госпожа Санта Крус, които са още живи, и, дай боже, да живеят хиляда години, са най-честитата и най-прекрасната съпружеска двойка на настоящия век. Тези имена трябваше да се запишат със златни букви в отвратителните помещения на наместничеството за вечен пример на бъдещите поколения и би трябвало да се разпореди, когато свещениците четат посланието на свети Павел, да включат някое пасажче на латински или кастилски, отнасящо се до тези възвишени съпрузи. Доня Асунсион Трухильо, която почина през 1841 година в един скръбен мадридски ден, деня, в който разстреляха генерал Леон 32 32 Диего де Леон (1807–1841), граф Беласкоайн, испански генерал, разстрелян заради заговор против Исабел II. — Б.пр. , напусна този свят с дръзката мисъл, че за да постигне блаженството, нямало нужда да се позовава на друго освен на това, че е авторка на въпросната християнска венчавка. И да не й оспорва тази слава Хуана Трухильо, майка на Балдомеро, която беше умряла предната година, защото Асунсион ще докаже пред всички небесни канцеларии, че на нея й беше хрумнала великолепната идея, преди да хрумне на братовчедка й.

Нито годините, нито дреболиите на живота бяха отслабили изобщо тъй дълбоката обич на тези благословени съпрузи. И на двамата главите вече сивееха, а дон Балдомеро казваше на всеки, който искаше да го чуе, че обича жена си както първия ден . Винаги заедно на разходка, заедно на театър и на нито един от двамата не му харесваше представлението, ако другият не го гледа. На всички дати, които припомнят нещо щастливо за семейството, взаимно си правят подаръчета, а като връх на блаженството — и двамата се радват на великолепно здраве. Последното желание на господин Санта Крус е и двамата да умрат заедно в един и същи ден, в един и същи час, в същото брачно ложе, в което са спали през целия си живот.