Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Дъщерята на Арнайс беше виждала много пъти малкия Санта Крус, но никога не й мина през ума, че той ще стане нейн мъж, защото не само че никога не беше й казал и половин любовна дума, а дори не я гледаше, както обикновено гледат ония, които искат да бъдат погледнати. Балдомеро беше разсъдлив, много приятен наглед, едър и с хубав тен, много ограничен умствено, блудкав като тиква и толкова неразговорлив, че когато говореше, винаги можеше да се преброи колко думи е използувал. Неговата свитост не подхождаше на снажността му. Гледаше предано и благо, както гледа едно голямо куче-водолаз 27 27 Нюфаундленска порода. — Б.пр. . Минаваше за самата порядъчност; ходеше на богослужение всички дни, в които повеляваше църквата; произнасяше заедно със семейството си молитвата за петнадесетте тайнства на света Богородица; работеше в кантората, без да вдигне глава по десет часа и повече на ден, и не харчеше парите, които му даваха неговите родители. Въпреки тези редки заложби, ако някой път го срещнеше на улицата, в магазина на Арнайс или в къщи, което ставаше много рядко, Барбарита го гледаше със същия интерес, с който може да се гледа един голям чувал с въглища или един денк с платове. Тъй че остана като гръмната, когато един задължителен черковен ден, на връщане от църквата „Санта Крус“, където и двете се бяха изповядали и причестили, майка й й предложи венчило с Балдомерито и за целта не си послужи с усуквания, нито със словесна дипломация, а постави въпроса направо и решително. Ах, тая праволинейност на рода Трухильо!…

Макар че Барбарита беше непринудена в мисленето, бърза в отговорите и умееше да се отърси от някой досадник, който й додява, в такъв важен случай остана леко омаломощена и я досрамя да каже на майка си, че не иска нищо от малкия Санта Крус… Щеше да го каже, но лицето на майка й й се стори като вкаменено. В смръщените му вежди видя късата линия без криволици, този стоманен прът на рода Трухильо, и клетото момиче се побоя, ах, как се побоя! Схвана добре, че майка й ще се превърне в лъвица, ако тя наивно й поиска нещо друго. Замлъкна като на литургия и на всичко, което майка й й говори същия ден, както и в следващите по темата за несполучливия брак, отвръщаше със знаци и думи на покорно съгласие. Не преставаше да се допитва до собственото си сърце, в което намираше неведнъж мъка и утеха. Не знаеше що е любов, само го подозираше. Истина бе, че не обичаше годеника си, ала не обичаше и друг. В случай че обикнеше някого, този някой можеше да бъде и той.

Най-интересното беше, че след като се уговори сватбата и Балдомеро виждаше редовно годеницата си, не й обелваше и половин дума за любов, макар че кратките отсъствия на майката, която често ги оставяше сами за малко, му предоставяха сгоден случай да блесне като ухажор. Ала нищо… Той, хубавият и прозаичен момък, не умееше да излезе от най-изтърканата рутина в разговорите си. Свитостта му беше толкова церемониална, колкото бе и сюртукът му от черно сукно — от най-доброто от Седан 28 28 Град във Франция с развита текстилна промишленост. — Б.пр. . Сюртукът изглеждаше на гърба му като реклама на хубавата стока на фирмата. Говореше за фенерите, които беше поставил маркиз Понтехос 29 29 Хоакин Бискаино, маркиз Понтехос (1790–1840), испански филантроп, дал тласък на всестранното благоустрояване на Мадрид. — Б.пр. , за холерата от предишната година, за клането на монасите и за многото великолепни къщи, които щяха да се изградят на местата на разрушените манастири. Всичко това беше много хубаво да се каже на клиентелата на един магазин; ала звучеше зле в сърцето на една девойка, която не беше влюбена, а искаше да бъде.

Като слушаше годеника си, Барбарита си мислеше също, че той крие чувствата си и въпреки толкова несъразмерния си ръст, горкото момче нямаше смелост да й ги покаже. „Дали ме обича?“, се питаше годеницата. Скоро трябваше да заподозре, че ако Балдомерито не й говореше открито за любов, то беше от чиста нерешителност и от неумение да се отприщи, а това, че беше влюбен до ушите, се ограничаваше да изявява само с най-изразителна деликатност, любезност и коректност. Без съмнение най-възвишената любов е най-дискретната, а най-красноречивите уста — онези, в които не може да влезе нито една муха. Но девойката не се успокояваше от тези свои разсъждения и страхът и несигурността не й даваха покой. „Ами ако и аз го обичам, без да зная това“, си мислеше тя. О, не! Разпитвайки се сама и отговаряйки си най-честно, излизаше, че изобщо не го обича. Истина бе, че и не го мразеше.