Астрид Линдгрен - Роня, дъщерята на разбойника

— Не е едно и две! Охо-хо-о-о-о, много са! Само ако изброя…

— Я стига! — сърдито го спря Матис. — За това ще се погрижа сам!

Всички разбойници освен Пер Черепа вече се бяха разотишли по стаите, а Ловис отиде да нагледа за през нощта кокошките, козите и овцете, затова единствен Пер Черепа можа да чуе как Матис обяснява на Роня какво всъщност е един разбойник. Човек, който взема разни неща, без да пита и без да иска разрешение.

Обикновено Матис не се срамуваше от това, напротив! Той се перчеше и хвалеше, че е най-могъщият разбойнически главатар из всички планини и гори. Сега обаче, когато му предстоеше да разкрие всичко на Роня, му беше малко неприятно. Разбира се, той имаше намерение полека-лека да й разправи всичко, необходимо беше. Но му се искаше да мине още време.

— Роня моя, каквото си ми малко и невинно дете, досега не посмях да ти говоря много-много за тия работи.

— Не-е, и думичка не си казал — потвърди Пер Черепа. — Нито пък на нас ни разрешаваше да споменем нещо!

— Старче, няма ли вече да идеш да спиш? — заинтересува се Матис. Но Пер Черепа заяви, че още няма такова намерение. Не искаше да пропусне този разговор.

И Роня разбра. Сега най-сетне проумя откъде се вземаше всичко. Товарите върху гърба на конете, когато разбойниците се прибираха вечер яздешком, цялата стока в чували и вързопи, всички скъпоценности в кутии и сандъци. Тези работи не растяха по дърветата в гората. Нейният баща ги вземаше направо, без да се церемони, от други хора.

— Но те не се ли сърдят много, когато им вземате нещата? — попита Роня.

Пер Черепа изхихика.

— И още как! — увери я той. — Даже съскат от гняв. Ох-ох-ох, само да можеше да ги чуеш!

— Старче, добре ще е, ако най-сетне идеш и си легнеш — подкани го Матис. Но Пер Черепа все още не искаше и да чуе за това.

— Някои даже плачат — съобщи той на Роня и сега вече Матис изрева:

— Млъквай, инак ще те изхвърля навън!

После потупа Роня по бузата.

— Роня, трябва да го разбереш! Просто така се прави. И винаги е било така. Не си струва да се вдига шум за това.

— Не, не си струва — съгласи се Пер Черепа. — Ама хората, разбира се, никога няма да свикнат. Те само реват, плачат и ругаят, тъй че голяма веселба пада!

Матис го изгледа сърдито, после пак се обърна към Роня:

— Баща ми беше разбойнически главатар, както и моят дядо, и моят прадядо, ти знаеш. Не съм изменил на рода си. И аз съм разбойнически главатар, най-могъщият из всички планини и гори. А нали и ти ще станеш разбойнически главатар, Роня моя!

— И аз ли? — извика Роня. — За нищо на света! Никога, щом се сърдят и плачат!

Матис се почеса по врата. Ето какво му дойде до главата. Искаше Роня да му се възхищава и да го обича толкова много, колкото той я обичаше и й се възхищаваше. А ето че сега тя просто изкрещя: „За нищо на света!“, и не искаше да стане разбойнически главатар като своя баща. Матис се почувствува нещастен. Трябваше да я убеди по някакъв начин, че онова, с което се занимава, е правилно и добро.

— Роня моя, ти разбираш, че аз вземам само от богатите — увери я той. Сетне се позамисли малко. — И давам на бедните, да, правя го.

Пер Черепа изхихика.

— Да, да, вярно е! Цял чувал брашно даде на бедната вдовица с осемте деца, помниш ли?

— Точно така — потвърди Матис, — наистина го сторих.

Той гордо поглади черната си брада. Сега се почувствува доволен и от себе си, и от Пер Черепа.

Пер Черепа отново изхихика.

— Добра памет имаш ти, Матис! Ето че ще станат вече десет години оттогава. Не ще и дума, даряваш бедните! И то честичко — веднъж на десет години.

Сега вече Матис изрева:

— Ако не отидеш веднага да си легнеш, знам кой ще ти помогне да се катурнеш по гръб.

Ала не стана нужда. Защото в този миг влезе Ловис. Пер Черепа изчезна без чужда помощ. Роня си легна и докато Ловис пееше Вълчата песен, огънят догаряше. А Роня лежеше заслушана и не я беше грижа дали баща й е разбойнически главатар, или не. С каквото и да се занимаваше, той беше нейният Матис и тя го обичаше.

Тази нощ спа неспокойно и сънува подземните същества и примамливите им песни, но когато се събуди, не помнеше нищо.

Тя помнеше Бирк. През следващите дни се сещаше понякога за него и се питаше как ли живее в Бурковата си крепост. И кога ли най-сетне Матис ще прогони баща му и цялата им разбойническа шайка от замъка.

Всеки ден Матис кроеше все нови и нови велики планове във връзка с това, но нито един не бе изпълним.

— Не става! — отсичаше Пер Черепа, каквото и да измислеше Матис. — Трябва да си хитър като стара лисица, защото със сила няма да успееш.