- Първият път? Имало е повече от един път значи? - изръмжа той.
- Защо сте толкова изненадан, господин Грей?
Той се намръщи, прокара ръка през косата си и ме погледна, все едно ме виждаше в съвсем различна светлина. После сви рамене и каза:
- Просто съм изненадан. Искам да кажа... ти нямаше никакъв опит.
- Но наваксах, откакто те срещнах.
- Много си права. - Засмя се и пак настоя: - Кажи ми, искам да знам.
Погледнах сивите му търпеливи очи и се опитах да преценя настроението му. Дали ако му кажех, щеше да се ядоса, или просто беше любопитен? Не исках да се цупи.
- Наистина ли искаш да ти кажа?
Той кимна и устните му помръднаха закачливо, дори някак арогантно.
- Бях за кратко с мама и Съпруг номер три. Бях в десети клас. Казваше се Брадли и ме бяха сложили да работя с него в лабораторията по физика.
- На колко си била тогава?
- На петнайсет.
- И къде е той сега? Какво работи?
- Нямам представа.
- И до коя база стигна в опипването?
- Крисчън! - скарах му се и той изведнъж хвана коленете ми, после глезените, бутна ме назад и паднах по гръб на дивана. Плъзна се леко върху мен и ме закова под себе си с единия си крак пъхнат между моите. Беше толкова изненадващо, че чак изпищях. Той хвана ръцете ми и ги вдигна над главата.
- Тъй. И този Брадли стигна ли до база едно? - попита и потърка носа си в моя. Целуна ъгълчето на устата ми.
- Да - казах опряла устни в неговите. Той пусна едната ми ръка и хвана брадичката ми, за да държи главата ми неподвижна, докато езикът му превземаше устата ми. Отдадох се на горещата му целувка.
- Така ли? - попита, когато отдели устата си моята, за да поеме дъх.
- Не, не така - успях да кажа, а в това време мислех защо кръвта ми пак се насочва упорито в посока под пъпа. Той пусна брадичката ми и плъзна ръката си по гърдите ми.
- А така правеше ли? Така ли те докосваше? - Палецът му за-гали зърното ми през потника. Бавно, без да спира, и то се втвърди под обиграните му движения.
- Не. - Огънах се под него.
- Стигна ли до втора база? - прошепна в ухото ми. Ръката му лазеше бавно по ребрата ми, през кръста, към бедрото. Езикът му нежно подхвана мекото на ухото ми и го пъхна между зъбите си. Стисна нежно.
- Не - казах без дъх.
По телевизията дрънкаха нещо за ФБР. Крисчън изключи звука и впи очи в моите.
- Ами вторият? Той мина ли втора база?
Очите му бяха опушени, горещи... гневни? Дали беше възбуден, или раздразнен? Не можех да преценя. И тогава ръката му се мушна в късите ми гащи.
- Не - казах, а той се усмихна зловещо и ме стисна в сластния си поглед.
- Добре. - Пъхна ръка между краката ми. - И нямате бельо, госпожо Грей? Одобрявам.
Целуна ме и палецът му започна да дразни клитора ми, а показалецът му се плъзна убийствено бавно в мен.
- Не, не трябва да правим секс. Няма да е опипване - изстенах.
- Е, да де, нали се опипваме.
- Не! Без секс.
- Моля?
- Без секс...
- Без секс, така ли?
Извади пръста си от мен и го прокара бавно по устните ми. Усетих соления вкус на соковете си. А той пъхна пръста в устата ми и започна да го движи така, както във влагалището ми. После преметна и другия си крак между моите и усетих ерекцията му
- притискаше ме, започна да натиска през дрехите с твърдия си пенис. Късите гащи ме дразнеха между устните. Стенех.
- Това ли искаш? - попита. Тазът му се движеше ритмично между краката ми, дразнеше през дрехите.
- Да - изскимтях.
Ръката му се върна и се залепи пак за зърното ми, а зъбите му минаха по челюстта ми.
- Знаеш ли колко си сексапилна, Ана?
Гласът му беше пресипнал. Продължи да ме притиска. Отворих уста да му кажа да спре, но се провалих - от устата ми излезе само стон. Той захапа устната ми и плъзна език в устата ми. Пусна другата ми ръка и аз веднага я плъзнах лакомо по раменете и в косата. И когато дръпнах силно косата му, той изръмжа като звяр.
- Обичаш ли да те докосвам? - попитах тихо.
Веждите му се събраха, като че ли не разбираше въпроса.
- Ана, аз съм като озверял от глад на банкет, когато стане дума за твоя допир. - Гласът му бе така мелодичен, така откровен.
О, Господи!
Той коленичи между краката ми и ме дръпна към себе си. Нямах нищо под потника. Той ми го свали, смъкна и ризата си, запокити я на пода и ме придърпа в скута си, така, както бе коленичил. Ръцете му се увиха около кръста ми.
- Докосвай ме - каза без дъх.
О, Господи! Много внимателно, като четка на художник, пръстите ми минаха по косъмчетата на гърдите му, над белезите. Той пое дълбоко дъх, зениците му се разшириха, но в очите му нямаше страх. Това беше неговият чувствен отговор на моето докосване. Гледаше как пръстите ми се плъзгат леко по кожата му, все едно листа плуват по вода. Първо към едното зърно, после към другото. Под милувката ми те станаха стегнати и твърди. Наведох се и леко докоснах гърдите му с устни, а ръцете ми нежно се придвижиха към раменете. Бяха силни, твърди, мускулести. Беше в страхотна форма.
Читать дальше