E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

С Хана имахме ритуал за всеки понеделник. Тя влизаше с приготвения ми от госпожа Джоунс обяд, поднасяше ми го, сядахме, обядвахме и говорехме за нещата, които трябва да свършим до края на седмицата.

Този понеделник не направи изключение. Тя ми разправяше последните клюки, но като се има предвид, че бях отсъствала три седмици, информацията беше толкова много, че едва следях мисълта й, а беше интересно да науча. Докато си приказвахме, някой чукна на вратата.

- Влез.

Беше Роч, а до него - Крисчън. Все едно ме удари гръм, бях пред инфаркт, загубих дар слово. Крисчън ме изгледа, в очите му бляскаха светкавици. Той влезе елегантно, усмихна се на Хана, която подскочи, сграбчила обяда си в ръце.

- Здравейте. Вие вероятно сте Хана. Аз съм Крисчън Грей.

- Здравейте, господин Грей. Мно-много се радвам да се запознаем! - Здрависаха се. - Да ви донеса ли кафе?

- Да, благодаря - отвърна той топло.

Тя ме погледна озадачено и се изпари от офиса, като почти събори Роч, който все още стоеше на вратата като мумифициран, а изражението му беше досущ като на пълен идиот.

- Дали ще е удобно да ме извините, господин Роч? Бих искал да се видя за минутка с госпо... жица Стийл - това „жица“ излезе като съскане, а и как успя да раздели сричките! Много хитро, ако не беше сарказмът.

„Затова е дошъл значи! И сега какво да правя?“

- Разбира се, господин Грей - каза Роч, обърна се, затвори вратата и изчезна.

Започнах да възвръщам способността си да мисля и говоря.

- Колко мило от ваша страна, че наминахте, господин Грей -изчуруликах сладко. Прекалено сладко. А и чуруликането беше доста силно.

- Госпо... жице Стийл, мога ли да седна?

- Това е ваша компания. - Посочих стола, на който бе седяла Хана.

- Да, права сте. - Усмихна се като вълк, без усмивка в очите. Говореше отсечено. Усещах напрежението из цялата стая - Крисчън щеше да се пръсне от гняв. Сърцето ми се сви. По дяволите!

- Офисът е малък - каза той и седна.

- Достатъчно е голям за мен.

Той ме изгледа безразлично, но виждах, че е бесен. Поех дълбоко дъх. Това нямаше да мине леко.

- Какво е станало, Крисчън?

- О, просто оглеждам активите си.

- Активите? Всичките ли?

- Да, всичките. Някои се нуждаят от нова фирмена марка.

- Нова фирмена марка? В смисъл?

- Знаеш. - Гласът му беше заплашително тих.

- О, я не ми обяснявай как си зарязал всичките си задължения и си отделил време, за да дойдеш тук, за да се караш с мен за името ми.

„Аз не съм никакъв шибан актив!“

Той кръстоса крака и каза:

- О, не, не да се карам! Не.

- Крисчън, на работа съм и съм заета. Наистина съм заета.

г

- Стори ми се, че просто клюкарствахте с асистентката ти.

- Преглеждахме програмата за седмицата. - Бузите ми пламнаха, озъбих му се. - И не ми отговори на въпроса.

На вратата се почука.

- Влез - викнах почти истерично.

Беше Хана с малка табличка. Каничка с мляко, захарница, кафе. Остави таблата на бюрото.

- Благодаря, Хана - казах смутено, но веднага осъзнах, че говоря ужасно високо. Прозвуча все едно й се карам.

- Имате ли нужда от още нещо, господин Грей? - попита тя без дъх. Идеше ми да я скастря.

- Не, благодаря. - Усмихна й се с ослепително, с оная усмивка, с която буквално сваляше гащите на всяка жена. Тя се изчерви и тръгна леко олюлявайки се към вратата. Крисчън се обърна към мен.

- И така, Стийл, докъде бяхме стигнали с вас?

- Дотам как грубо прекъсваш работата ми, за да се караш с мен за едно име.

Той мигна веднъж - изненадано, предполагам от ожесточението в гласа ми. После протегна дългите си пръсти към коляното си и махна някакво несъществуващо косъмче. Правеше го нарочно, за да ме разсейва. Присвих очи.

- Обичам да правя такива внезапни проверки. Може да е странно, но това държи служителите и директорите на нокти, а съпругите - по местата им. Знаеш как е. - Сви и рамене, и уста -в груба арогантна черта.

„Съпругите по местата им!“

- Нямах представа, че разполагаш с толкова свободно време

- сопнах се.

- Защо не искаш да сменяш името си тук? - попита той с гро-бовно тих глас; погледът му беше леден.

- Крисчън, сега ли точно трябва да го обсъждаме?

- Така и така съм дошъл, не виждам защо не.

- Заета съм. За три седмици се е натрупала много работа.

Гледаше ме студено, преценяващо, някак отдалечено. Чудех

се как е възможно да е толкова студен, особено след снощи. Да,

вероятно беше много повече от бесен. Кога щеше да се научи да не преиграва?