E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- Желая те - каза той и либидото ми се стрелна като кола през светофар, току-що светнал зелено. Пръстите ми се заровиха в косата му, дръпнах я нагоре и назад, за да мога да завладея устата му, езиците на опустошителния пожар в слабините ми лумваха все по-високо и все по-горещи. Той изстена и ме бутна на канапето. Седна и с една ръка разкъса късите ми гащи, а с другата разкопча ципа си.

- Хоумрън - прошепна и влезе в мен.

Изстенах, а той хвана лицето ми между дланите си.

- Обичам ви, госпожо Грей. - И много бавно започна да ме люби, докато не се разпаднах. Крещях името му, увила тяло около него с намерението никога да не го пусна.

Лежах просната върху гърдите му на пода в голямата стая, пред телевизора.

- Мисля че напълно пропуснахме трета база. - Ръката ми мина по мускулите на гърдите му.

- Следващия път няма да я пропуснем - засмя се той и целуна косата ми.

Повдигнах глава да видя какво дават по телевизията. „Досиетата“ свършваха. Крисчън се пресегна за дистанционното и включи звука.

- Харесваш ли сериала? - попитах.

- Когато бях дете - да.

О, Крисчън като дете... кикбокс и,Досиетата Хикс“. И никак во докосване.

- А ти? - попита той.

- Още не съм била родена.

- Толкова си млада. - Усмихна ми се нежно. - Обичам да ви опипвам пред телевизора, госпожо Грей.

- И аз вас, господин Грей. - Целунах гърдите му. Лежахме, без да говорим, и гледахме края на „Досиетата“. После пуснаха реклами.

- Бяха три божествени седмици. Независимо от преследванията с коли, пожарите и бивши шефове психопати. Все едно сме били в някакво си наше малко мехурче - казах замечтано.

- Хм. Не съм сигурен, че съм готов да те деля с целия този свят навън. Все още не.

- Обратно в реалността от утре - казах, като се опитах да прикрия меланхолията в гласа си.

Крисчън въздъхна.

- Охраната ще е плътно до теб...

Сложих пръст върху устата му. Не исках да ми изнася пак тази лекция.

- Знам. Обещавам да се държа добре.

Което ми напомни... надигнах се на лакти, погледнах го и попитах:

- Защо се беше развикал на Сойър днес?

Той се стегна. По дяволите!

- Защото ни преследваха.

- Но това не беше по негова вина.

- Не трябваше да изостават толкова много и го знаят.

Изчервих се пак и легнах на гърдите му. Вината беше моя. Аз

си бях навила на пръста да бягам от охраната.

- Това не беше...

- Достатъчно - каза той ядно. - Това не подлежи на коментар, Анастейжа. Фактът си е факт, и те много добре го знаят. Няма да допуснат да се случи отново.

„Анастейжа! Аз съм Анастейжа, когато съм загазила, точно като у дома, при майка ми“.

- Добре - казах, исках да го успокоя, да не се караме. - А Райън успял ли е да настигне жената с доджа?

- Не, Ана. И не съм убеден, че е била жена.

- Така ли? - Пак се надигнах.

- Сойър е видял човек с коса, вързана на опашка, но е било за много кратко. Предположил е, че е жена. Сега, след като ти разпозна тоя задник, започвам да мисля, че е бил той. Хайд прибира косата си така. - Гласът му трепереше от отвращение.

Не знаех какво да мисля. Крисчън прокара ръка по голия ми гръб и се опита да ме разсее.

- Ако нещо се случи с теб... - Широко отворените му очи бяха ужасени, сериозни.

- Знам - прошепнах. - Изпитвам същото при мисълта, че нещо може да се случи с теб. - Потръпнах.

- Ела, става хладно - каза той и седна. - Да си лягаме. Може да минем база три в леглото. - Усмихна ми се съблазнително. Настроенията му, както винаги, сменящи се като температурите на Меркурий - страстен, ядосан, разтревожен, секси, моят Петдесет. Поех ръката му, той ме изправи на крака и така, гола-голе-ничка, го последвах през огромната стая към банята.

На сутринта Крисчън ме закара до работата. Изглеждаше точно като изпълнителен директор с тъмносиния си костюм и вратовръзка в подходящ цвят. Спряхме пред СИП и той стисна леко ръката ми. Усмихнах се. Не го бях виждала така издокаран от вечерта, когато ходихме на балет в Монте Карло.

- Знаеш, че не се налага да го правиш - каза той. Едва потиснах изкушението да му завъртя очи.

- Знам - отвърнах тихо. Не исках Сойър и Райън да ме чуят от предната седалка на аудито. Той изглеждаше недоволен, а аз се усмихнах и продължих: - Но искам. Знаеш това. - Целунах го. Лошото му настроение не изчезна. - Какво има?

Той погледна към Райън и Сойър и слезе от колата.

- Ще ми липсва усещането, че те имам само за себе си.

Погалих го по бузата.

- И на мен. Беше прекрасен меден месец. Благодаря ти. - Целунах го пак.

- Хайде на работа, госпожо Грей.