E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- Готово е, сър, и госпожа Грей е права. Това наистина е Джак Хайд.

Засмях се. „Видя ли? И аз мога да помогна!“ Крисчън ме погали по гърба.

- Браво, госпожо Грей. - Усмихна се без следа от предишното раздразнение. После се обърна към Барни: - Искам да ми се обадиш щом проследиш всички негови действия в Грей Хаус. И провери дали не бил в някой от другите ни обекти, възможно е да е имал достъп и до други места. Предупреди охраната да прегледат щателно всички сгради.

- Да, сър.

- Благодаря, Барни - каза Крисчън и затвори.

- Е, госпожо Стийл, не само красите офиса ми, но и оказахте голяма помощ. - Очите му грейнаха весело и дяволито и разбрах, че само ме подкача.

- Крася офиса? Като декоративна вещ? - Престорих се на сърдита.

- Да, особено красива декоративна вещ! - каза той тихичко и долепи нежно устни към моите.

- Вие сам красите офиса си много повече от мен, господин Грей.

Той се засмя и ме целуна силно, уви плитката ми около китката си и ме стисна в прегръдката си. Когато устните ни се разделиха, за да поемем дъх, сърцето ми вече беше пощуряло.

- Гладна ли си? - попита той.

-Не.

- Аз съм.

- За какво?

- Ами... всъщност искам да ям.

- Ще ти приготвя нещо.

- О, как обичам това!

- Кое, да ти нося ядене?

- Не, смеха ти. - Той целуна косата ми и аз станах.

- И така, какво ще желаете за вечеря? - Попитах с меден гласец.

- Опитвате се да остроумничите ли, госпожо Грей?

- За вас винаги, господин Грей. Сър.

Той се усмихна загадъчно и каза съблазнително:

- Не е късно да те метна на коляното си и да те напердаша.

- Знам. - Усмихнах се, наведох се и го целунах. - И това е едно от нещата, които харесвам в теб. Но засега укроти сърбящата си ръка - трябва да ядеш.

Той се усмихна с онази моя любима усмивка - срамежливата

- и сърцето ми се изпълни с любов.

- О, госпожо Грей, как ще се оправям с вас?

- Първо ще ми отговориш на въпроса. Какво ти се яде?

- Нещо леко. Изненадай ме! - Хм, крадеше ми думите.

- Ще видя какво мога да направя по въпроса.

Излязох от кабинета му и отидох в кухнята. Настроението ми се изпари, когато заварих там госпожа Джоунс.

- Искате ли да започна с вечерята, госпожо Грей?

-Ами...

Тя бъркаше нещо в тенджерата, нещо вкусно, апетитно.

- Мислех да направя сандвичи в багет за мен и господин Грей.

Тя ме погледна.

- Разбира се. Господин Грей обича франзели, има във фри-зера. Дори са нарязани за сандвичи. С удоволствие ще ви ги приготвя

- Знам и оценявам това, но ми се искаше аз да ги направя.

- Разбира се. Ще ви направя място.

- Какво готвите?

- Сос болонезе. Може да се яде по всяко време и с всичко. Ще го сложа в хладилника. - Усмихна се топло и намали котлона.

- Как ги предпочита? Сандвичите имам предвид - попитах с половин уста.

- Госпожо Грей, може да сложите почти всичко, което ви дойде наум. Няма начин да не го изяде!

Спогледахме се и се засмяхме.

- Благодаря.

Тръгнах към хладилника и намерих франзелите, нарязани с дължината на онези торбички, в които хората си носят сандвич за работа. Сложих ги в две чинии, мушнах ги в микровълновата и зачаках да се размразят.

Госпожа Джоунс беше изчезнала някъде. Върнах се до хладилника и почнах да търся продукти. Предполагам, беше в мои ръце да установя параметрите на взаимоотношенията ни с госпожа Джоунс, поне що се касае до домакинството. Харесваше ми да готвя за Крисчън през уикенда. Тя можеше съвсем спокойно да готви през другите дни и дори се радвах, че го прави. Последното, за което исках да се залавям след работа, беше готвене. Хм... малко като отношенията на Крисчън с подчинените му. На седмичен график. Не, не трябваше да премислям пак тези неща. Намерих шунка и едно перфектно узряло авокадо.

Точно прибавях сол и лимон към смачканото на пюре авокадо, когато Крисчън се появи от кабинета си. Носеше плановете за новата къща. Остави ги на плота, дойде при мен, прегърна ме и ме целуна по врата.

- Боса в кухнята - отбеляза.

- Може би би било по-добре боса и бременна в кухнята - засмях се.

Той замръзна. Цялото му тяло се вкамени от напрежение.

- Не, все още не! - заяви. Гласът му прозвуча нервно, но категорично.

-Да! Все още не!

Тялото му се отпусна.

- Тук постигаме пълно съгласие, госпожо Грей.

- Но ти искаш деца, нали?

- Разбира се. Някой ден. Но все още не съм готов да те деля с детето ни. - Целуна ме пак по врата.

„О, да ме дели?“

- Какво правиш? Изглежда много вкусно. - Целуна ме зад ухото и разбрах, че иска да сменим темата. По гръбнака ми мина сладък гъдел.