E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- О, разбирам.

- Нека взема дрехите ви. - И тя протегна ръце да вземе купа дрехи от ръцете ми.

- О... аз... не съм свършила с тях още - измънках. „И в тях съм скрила една купичка с анален разширител“. Почервенях до пурпурночервено. Дали някога ще мога да погледна тази жена в очите? Тя знаеше много добре какво правим в стаята. Нали чистеше там, за бога! Токова е странно да нямаш никакво лично пространство.

- Когато сте готова, госпожо Грей. За мен ще е удоволствие да ви помагам във всичко.

- Благодаря - казах и точно тогава пребледнелият Сойър се измъкна от кабинета на Крисчън, мина бързо през голямата стая, без да ни погледне, и се скри в кабинета на Тейлър. Бях благодарна, че се появи, защото точно в този момент не бях в състояние да обсъждам менюта, да не говорим за анални играчки. Усмихнах се вежливо на госпожа Джоунс и бързо се скатах в спалнята. Дали някога щях да свикна с идеята, че някой ще ходи винаги подир мен и ще мисли и действа вместо мен? Някой ден... може би.

Пуснах обувките на Крисчън на пода, хвърлих дрехите си на леглото и тръгнах към банята с купичката. Огледах внимателно нещото. Изглеждаше подозрително чисто. Не исках да се задълбавам повече по въпроса, пуснах вряла вода и го измих със сапун. Дали беше достатъчно, или трябваше да се извари? Направо ми се изправи косата при мисълта да го нося в кухнята. Трябваше да питам господин Сексексперт.

Беше страхотно, че Крисчън ми беше сложил бюро в библиотеката. Хубаво бяло бюро, на което да работя. Отворих лаптопа и прочетох бележките си по петте текста, по които бях работила по време на медения месец.

Да, имах всичко, от което се нуждаех. До известна степен не исках да се връщам на работа, дори на моменти тази мисъл ме ужасяваше, но никога нямаше да събера сили да кажа на Крисчън. Щеше да се хване за това и да ме убеди да напусна. Спомних си реакцията на Роч, когато му казах, че се омъжвам и за кого се омъжвам. Гледаше ме извинително. Скоро след това ме бяха одобрили за новата позиция. Сега знаех, че беше заради Крисчън, заради шефа. Доста неприятна мисъл. Сега вече бях Анастейжа Стийл - редактор.

Не бях събрала смелост да му кажа и друго - нямаше да сменям името си на работа. Знаех, че аргументите ми са много силни. Освен това имах нужда от лека дистанция от името му. Но знаех, че когато в крайна сметка разбере, ще има скандал. Може би трябваше да му кажа тази вечер?

Захванах се с последната задача за деня. Погледнах часовника на лаптопа. Беше седем. Крисчън се беше барикадирал в кабинета си. Имах време. Извадих мемори картата от никона и я пъхнах в лаптопа, за да сваля снимките. Докато чаках файловете да се прехвърлят, се замислих за изминалия ден. Дали Райън се беше върнал? Дали бе успял да разбере коя е мистериозната жена? Дали се беше обадил на Крисчън? Исках да ми се каже истината и изобщо не ми дремеше колко е зает. Трябваше да знам какво става и изведнъж изпитах силен пристъп на гняв, че ме държи в неизвестност. Станах с намерение да ида и да се изправя срещу него в кабинета му, но точно тогава снимките от медения месец изскочиха на екрана.

Мили Боже!

Снимка след снимка на... Ана. Спящата Ана. Толкова много снимки, докато спя! С коса на лицето, с коса, пръсната върху възглавницата, с отворена уста... еба си! И си смуча палеца! Не си бях смукала палеца от години! Толкова много снимки! „Кога ги е правил? Как не съм разбрала?“ Облегната на дървения парапет на яхтата. Гледам замислено и тъжно някъде надалеч, някъде зад морето. „Как не съм го забелязала?“ После огъната под него, смееща се под неуморните му гъделич-кащи пръсти, косата ми лети във всички посоки, ритам с крака, блъскам с ръце. Засмях се. И после тази, другата снимка

- седнали един до друг на леглото. Беше я направил той. Аз съм гушната в гърдите му, а той гледа в обектива с широко отворени очи, така млад и... влюбен. Другата му ръка е върху главата ми, а аз изглеждам като оглупяла от любов идиотка. Не можех да откъсна очи от Крисчън. Моят красив съпруг. Разрошена коса, стил „прясно изчукан“, сиви искрящи очи, усмихнат. Моят красив мъж, който не дава да го гъделичкам, който доскоро не даваше и да го докосвам - и колко различно беше сега. Ако не друго, поне понасяше допира ми. Реших да го питам дали му харесва, или просто ми позволява да го докосвам за мое удоволствие.

Гледах снимката и изведнъж чувствата ми към него ме събориха. Някой там, навън, искаше да му причини зло. Първо Чарли Танго, после палежът в Грей Хаус, после шибаното преследване с колата. Неволен стон се откърти от гърлото ми. Сложих ръка на устата си, скочих, зарязах лаптопа и побягнах към кабинета му - не, не да се карам с него, а само за да проверя дали е наред.