E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- Кой чисти тези играчки? - попитах, докато вървях след него към шкафа.

Той ме изгледа все едно не разбираше въпроса.

- Аз. И госпожа Джоунс.

- Моля?

Той кимна смутено, но и развеселено, изключи музиката и добави:

- Ами... ммм...

- Подчинените ти са го правили - довърших. Той ме погледна и извинително сви рамене.

- Ето. - Подаде ми ризата си и аз се увих с нея. Усещах миризмата му от меката материя по кожата си и веднага забравих въпроса с миенето на играчките. Той остави всичко на шкафа, отключи, хвана ме за ръка и ме изведе от стаята. Едва ходех.

Тревогата, лошото настроение, тръпката от преследването, страхът... всичко се беше изпарило. Най-сетне се чувствах спокойна и задоволена. Когато влязохме в банята, се прозях, изпънах тялото си и изпъшках доволно. За първи път се чувствах така добре в кожата си.

- Какво има? - попита ме той и пусна водата.

Поклатих глава.

- Кажи ми - попита нежно той и изля във ваната жасминово олио. Въздухът се насити с приятна, успокояваща миризма.

- Просто се чувствам така... добре. - Изчервих се.

- Да, днес беше в много странно настроение - Той се усмихна и ме прегърна. - Знам, че се тревожиш за всичко, което става напоследък. Съжалявам, че трябва да те товаря и с това. Не знам дали е лично отмъщение, дали е някой бивш служител, или е конкуренцията. Ако нещо ти се случи заради мен... - Гласът му спадна до болезнен шепот.

Прегърнах го и казах:

- Ами ако нещо се случи с теб?

- Ще се оправя. Хайде сега да те извадим от тази риза и да те пуснем във ваната.

- Не трябваше ли да идеш да говориш със Сойър?

- Това може да почака. - Той сви устни и изведнъж усетих силен пристъп на съжаление за горкия Сойър. Какво толкова бе направил, че Крисчън му беше ядосан?

Той съблече ризата ми и когато се обърнах към него, лицето му помръкна. По гърдите ми все още имаше малки избледнели следи от смучките, но реших да не отварям дума.

- Дали Райън е успял да догони доджа?

- Ще разберем след банята.

Внимателно се потопих в горещата ароматна вода.

- Ау! - Задникът ми беше доста чувствителен около ануса и засмъдя.

- Леко, бебчо - предупреди ме той и в мига, в който го каза, неприятното чувство изчезна.

Той се съблече, влезе при мен и ме придърпа към себе си. Настаних се мързеливо и доволно във водата. Прокарах пръсти по краката му, а той се заигра с плитката ми.

- Трябва да прегледаме плановете за новата къща - каза той.

- Разбира се. - Ето на, пак онази жена. Подсъзнанието ми ме изгледа над третия том на „Чарлз Дикенс, Събрани съчинения“ и изсумтя недоволно. Въздъхнах. За нещастие Гиа Матео беше изумителен дизайнер.

- Трябва да си приготвя нещата за работа - казах.

Той застина.

- Знаеш, че не се налага да работиш.

Ох, не, не пак този костелив орех.

- Крисчън, вече говорихме за това. Не започвай този спор отначало.

- Само да ти напомня... - Дръпна плитката ми да вдигне лицето ми и ме целуна.

Обух къси гащета и потник и реших да ида да си взема дрехите от стаята с играчките. Докато минавах по коридора, чух как Крисчън вика като луд в кабинета си. Застинах.

- Къде беше, по дяволите?

Мамка му! Крещеше на Сойър. Хукнах към стаята с играчките. Не исках да слушам как му вика, не исках и да чувам за какво става дума. Все още ми беше много трудно да го приема такъв. Горкият Сойър. Аз имах позволение да му отвръщам, поне ми се разминаваше де.

Събрах си дрехите, прибрах и обувките на Крисчън и погледнах към купичката с металното нещо върху шкафа с „музейните експонати“ „Е... май аз трябва да си го измия“. Сложих го сред купчината дрехи и тръгнах по стълбите. Огледах се да не би да има някой в голямата стая. Беше спокойно. Слава богу!

Тейлър щеше да се върне утре вечер, а Крисчън беше много по-спокоен, когато той е около нас. Щеше да прекара два дена с дъщеря си. Зачудих се дали някога ще се запозная с нея.

Госпожа Джоунс излезе от стаята, където беше пералнята и сушилнята. И двете се стреснахме.

- Госпожо Грей! Не ви видях. - „О, сега вече съм госпожо Грей!“

- Здравейте, госпожо Джоунс.

- Добре дошла и честито - усмихна ми се тя.

- Моля, наричайте ме Ана.

- Госпожо Грей, не е... удобно да ви наричам така.

Защо всичко трябваше да е различно? Само защото имах пръстен на ръката!

- Искате ли да прегледате менюто за тази седмица? - попита тя и ме погледна с очакване.

„Меню?“

- Ами... - Не бях предполагала, че някой някога ще ми зададе такъв въпрос.

- Откакто работя за господин Грей, всяка неделя вечер преглеждаме менюто за следващата седмица и правим списък на всичко, което трябва да се купува.