E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

Устните му се извиха в усмивка, която обещаваше толкова много.

- Както пожелаете, госпожо Грей.

Скръсти ръце и показалецът му мина по устните, докато ме гледаше и преценяваше.

- Мисля да започнем от дрехите - каза и пристъпи към мен. Хвана дънковото ми яке, плъзна го по раменете ми и го изхлузи от ръцете ми. То падна на пода.

- Вдигни си ръцете.

Изпълних и той бавно свали фланелката през тавата ми. Целуна ме нежно по устните. Очите му грееха умопомрачително - с любов и в същото време със сласт. Фланелката ми падна до якето. На китката си бях сложила ластичка за коса. Погледнах го малко нервно.

- Ето - прошепнах и му я подадох. Той застина, очите му се разшириха, но не каза нищо, не показа нищо. Но я взе.

- Обърни се!

Въздъхнах облекчено, усмихнах се и изпълних. Изглежда, бяхме преодолели този проблем. Той събра косата ми и бързо и ловко я сплете на плитка, върза я с ластичката, дръпна плитката и опъна главата ми назад.

- Мислите в перспектива, госпожо Грей - каза в ухото ми и го захапа. - Сега се обърни и махни полата. Остави я да падне на пода! - нареди и се отдръпна.

Обърнах се към него. Без да откъсвам очи от неговите, разкопчах копчето и свалих ципа. Полата политна към пода като парашут и се събра на купчинка в краката ми.

- Излез от полата - заповяда той.

И докато прекрачвах купчинката, се наведе и ме сграбчи за десния глезен.

Бързо и ловко разкопча сандалите ми. Опитвах се да запазя равновесие, като се опирах на стената под стойките, където преди държеше всичките си камшици, палки, бастуни... бяха останали само коженият камшик и нагайката. Погледнах го с любопитство. Дали щеше да използва тях?

Останах само по дантелените си бикини и сутиена. Крисчън ме изгледа с одобрение. После рязко хвана бедрата ми, придърпа ме до себе си и зарови глава между тях.

- Изглеждаш прекрасно, миришеш божествено - каза и вдъхна дълбоко. - Ароматът ти е като наркотик. - Долепи устни до дантелата на бикините ми. Думите му секнаха дъха ми, а слабините ми буквално се наводниха от желание. Толкова беше... палав! С едно движение събра дрехите и сандалите и се изправи грациозно, като истински атлет.

- Застани до масата - каза спокойно и ми посочи с брадичка. Обърна се и тръгна към шкафа с тесните чекмеджета, пълни с „музейни експонати“.

Обърна се, засмя се и добави:

- И се обърни към стената. За да не видиш какво съм ти подготвил. Нашата цел е да задоволяваме госпожа Грей, а тя иска изненада, нали?

Обърнах се към стената. Слухът ми изведнъж се бе изострил. Крисчън беше много добър в това - да изостря желанието ми до краен предел, да гьделичка очакванията ми... да ме кара да чакам. Чух как остави дрехите и сандалите ми върху шкафа, как събу обувките си една по една. „Хм... така обичам босите му нозе“. След това чух как отвори един от шкафовете.

„Играчка! Приготвил ми е играчка! О, как обичам, обичам, обичам това напрегнато, сладко очакване!“ Той затвори шкафа. Дишах бързо, задъхано. Как беше възможно едно затваряне на шкаф да ме превърне в трепереща копнееща топка! Нямаше никаква логика. Чух как включва уредбата. Щеше да има музикална интерлюдия. Пиано. Тихо, леко приглушено. Мелодията бавно се извиси, изпълни стаята с тъжни акорди. Не познавах произведението. Към пианото се присъедини електрическа китара. Какво беше това? И после - мъжки глас. Едва разбирах думите. Не пееше, говореше. За нелепия страх от смъртта.

Крисчън тръгна бавно към мен. Босите му крака шляпаха по дъските. Когато спря зад мен, от уредбата се разнесе женски глас. Пееше... или... по-скоро плачеше

- Казахте грубо, нали така, госпожо Грей? - чух задъхания му глас в лявото си ухо.

- Мхм.

- Ако усетиш, че е прекалено, ми кажи да спра. Ако кажеш „спри“, ще спра веднага. Разбираш ли ме?

-Да.

- И искам да ми обещаеш.

- Обещавам - По дяволите! Какво щеше да прави? Спомних си думите му: „Не искам да те нараня, но ще съм повече от щастлив да си поиграем“.

- Добро момиче. - Той се наведе и целуна рамото ми, пъхна пръст под закопчалката на сутиена и го прокара под дантелата по ширината на целия ми гръб. Исках да викам от удоволствие. Защо всяко негово движение беше толкова еротично?

- Свали го - прошепна в ухото ми.

Бързо разкопчах сутиена и го пуснах на пода.

Ръцете му тръгнаха бавно по гърба ми, той закачи палците си в бикините ми и ги дръпна надолу.

- Разкрачи се - заповяда.

И пак изпълних без колебание. Той ме целуна по дупето и се изправи.

- Ще ти вържа очите. - И преди да довърши вече слагаше маската на очите ми. Потънах в света на мрака. Жената пееше тъжно, неразбираемо: призрачна песен, изстрадана със сърцето мелодия.