E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- По~... бързо - съскаше той в ухото ми. - Трябва да бързаме, Ана... - Забързаните му пръсти увеличаваха възбудата около влагалището ми.

Усетих как желанието се наслагва, гъсто и тежко, и как се надига в мен.

- Давай, бебчо! - Той захапа ухото ми. - Да те чуя.

Изстенах. Бях само едно голо усещане. Очите ми бяха стиснати здраво. Гласът му - в ухото ми, дъхът му - във врата ми, пръстите му - около клитора ми, пенисът му - в мен. И се изгубих. Тялото ми копнеше за освобождение.

- Да - съскаше той в ухото ми.

Отворих очи и видях тапицерията на тавана на аудито - и пак ги стиснах, защото той дойде. Мощен, пулсиращ оргазъм. Всичко в мен се изля около него.

- О, Ана - каза удивецо Крисчън, стисна ме в прегръдката си и влезе силно, мощно, един последен път, застина и свърши дълбоко в мен.

После прокара носа си по челюстта ми, целуна шията ми, бузата ми и аз отпуснах глава назад върху врата му.

- Изпуснахте ли напрежението, госпожо Грей? - попита той, зъбите му бяха впити в мекото на ухото ми.

Тялото ми беше като пресушено. Бях адски изтощена и измър-ках. Почувствах усмивката му.

- На мен поне много ми помогна - каза той и ме повдигна. -Защо мълчиш? Изгуби си гласа ли?

- Ммм... - измънках.

- Е, ти искаше. Кой от двама ни е по-перверзен? Нямах представа, че имате склонност към ексхибиционизъм, госпожо Грей.

Подскочих ужасена..

- Никой не ни е видял, нали? - Огледах се в паника.

- Смяташ ли, че е възможно да допусна някой да наблюдава оргазма на съпругата ми? - Той плъзна ръка по гръбнака ми и ме потупа успокоително. Но тонът му ме накара да потръпна. Погледнах го и се усмихнах закачливо.

- Секс в колата! - възкликнах.

Той прибра един кичур зад ухото ми, усмихна ми се и каза;

- Хайде да се прибираме. Аз ще карам.

Отвори вратата и ми помогна да се изправя от скута му и да сляза. Започна да закопчава копчетата на джинсите си. Излезе, задържа вратата, за да се кача, и мина от другата страна. После включи блакберито и се обади.

- Къде е Сойър? - попита рязко. - А доджът? Как така Сойър не е с теб?

Слушаше внимателно. Явно говореше с Райън.

- Не я изпускай! - каза, затвори и ме погледна.

Значи беше жена! Елена? Лийла? Коя?

- Жена е карала доджа, така ли?

- Така излиза - тихо каза той. Устните му се свиха в тънка твърда линия. Беше много ядосан. - Хайде да се прибираме.

- А това НО? Какво значи всъщност?

Крисчън изкара колата от паркинга и я насочи към Стюарт Стрийт.

- Съкращение от „непознат обект“» Райън е служил във ФБР.

- Във ФБР?

-Да.

- И къде е сега непознатият женски обект?

- На 1-5, кара на юг. - Погледна ме, очите му бяха мрачни. Само за няколко минути беше минал през три състояния - страст, спокойствие, тревога. Протегнах ръка и погалих бедрото му. После пъхнах пръсти между копчетата на джинсите му. Надявах се да оправя настроението му. Той свали дясната си ръка от волана и ме спря.

- Не. Не искам да катастрофирам на три пресечки от нас. А и ти едва ли искаш. - Вдигна ръката ми и целуна показалеца ми вероятно за да се извини за грубия си тон. Спокоен, студен, всяващ респект. Моят Петдесет. И за първи път от много време успя да ме накара да се почувствам като палаво и заинатено дете. Махнах ръката си, без да кажа нищо по въпроса.

- Жена значи?

- Очевидно. - Той въздъхна, зави към подземния гараж и набра кода. Вратата се вдигна и той вкара колата и с лекота я паркира на мястото й.

- Страхотна кола - казах.

- Да. И ми хареса как я караш. И най-вече ми хареса, че не я потроши.

- Можеш да ми купиш една за рождения ден.

Ченето му увисна. Докато слизах от колата, добавих:

- Най-добре бяла.

- Анастейжа Грей, никога не спираш да ме изненадваш.

Затворих вратата и застанах до колата да го изчакам. Той слезе

и ме погледна с онова изражение... което разбуждаше всичко първично в тялото ми. Познавах този поглед. Крисчън застана пред мен, наведе се и прошушна в ухото ми:

- Ти харесваш колата и аз я харесвам, чуках те в нея... може би е време да те чукам върху нея.

Точно в този момент в гаража влезе едно лъскаво сребристо БМВ. Крисчън го огледа притеснено, после раздразнено.

- Но, както изглежда, си имаме компания. Ела. - Грабна ръката ми, поведе ме към асансьора и натисна копчето. Докато чакахме, шофьорът на БМВ-то се присъедини към нас. Беше млад, облечен спортно-елегантно. Дългата му коса падаше на пластове. Предположих, че работи за някоя медия.

- Здравейте - поздрави топло.

Крисчън сложи ръка на рамото ми и кимна вежливо.