E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

Лавирах между двете платна, подминавах всички коли и камиони. Бяхме съвсем близо до езерото и имах усещането, че карам по водата. Не обръщах никакво внимание на ядосаните клаксони на шофьорите. Крисчън беше стиснал ръце в скута си и се опитваше да не мърда. За миг ми мина през ум, че го прави, за да не ме разсейва.

- Браво - каза след малко. Погледна назад. - Не го виждам.

- Точно зад НО сме, господин Грей - чух гласа на Сойър през колоните.

„НО? Какво е НО?“

- Добре. Госпожа Грей се справя много добре. Засега. Ако движението е все така спокойно, а ми се струва, че и пред нас няма много коли, ще слезем от моста след няколко минути.

- Добре, сър.

Прелетяхме край контролната кула на моста и вече знаех, че сме на средата на езеро Вашингтон. Погледнах стрелката на ско-ростомера. Все още беше на 120.

- Справяш се страхотно, Ана - каза Крисчън и пак се обърна да види какво става зад нас. За секунди тонът му ми напомни за пър-

вата ни... среща в стаята с играчките, когато спокойно и търпеливо ме напътстваше. Мисълта ме разсея, но я туширах на секундата.

- Накъде да карам? - попитах уж спокойно. Усещах колата, чувствах се комфортно в нея. Беше истинско удоволствие да се кара. Тиха, лесна за управление. Не можех да повярвам, че карам толкова бързо. Скоростта не се усещаше, но пък да караш тази кола с такава скорост беше повече от лесно.

- Госпожо Грей, отправете се към 1-5 и после на юг. Трябва да разберем дали доджьт ще ви преследва през целия път - каза Сойър. Светофарът в края на моста светеше зелено. Слава богу! Профучах като ураган.

Погледнах Крисчън нервно. Той ми се усмихна окуражително, но в следващата секунда лицето му застина.

- Мамка му!

Пред нас имаше задръстване. Трябваше да намаля. Погледнах тревожно в огледалото и видях доджа.

- На десетина коли зад нас е.

- Виждам - каза той и погледна в малкото странично огледало. - Кой е тоя задник, по дяволите?

- Задник? - попитах. - Сигурен ли си, че е мъж?

- Може да е мъж, но може и да е жена - чу се гласът на Сойър.

- Стъклата са прекалено тъмни.

- Жена? - попита Крисчън.

- Ами например твоята госпожа Робинсън - подметнах, без да откъсвам очи от пътя.

Крисчън изключи телефона от хендсфрито и изръмжа:

- Тя не е моя. И не съм говорил с нея от рождения ми ден. Освен това Елена няма да направи такова нещо. Не е в нейния стил.

- Лийла?

- Нали ти казах, че е в Кънектикът с родителите си.

- Сигурен ли си?

- Не. Но ако е духнала оттам, родителите й щяха да кажат на Флин. Нека обсъждаме тези неща у дома. Съсредоточи се върху пътя.

- Може да е просто случайна кола.

- Не поемам никакви рискове, не и когато ти си в опасност

- каза рязко той и включи хендсфрито. Отново имахме връзка с охраната.

Реших да си държа устата затворена. За щастие колите пред нас оредяха. Успях да увелича скоростта и скоро стигнахме до отбивката за 1-5.

- Ами ако ни спре полиция? — попитах.

- Ще е идеално.

- Ще ми вземат книжката.

- Не мисли за това сега. - Усетих хумора в гласа му.

Натиснах педала и заковах на 120. Леле, тая кола вървеше наистина яко. Вдигнах почти до 140. Никога не бях карала толкова бързо. Костенурката едва вдигаше сто, и то ако имах късмет.

- Успя да мине през трафика и увеличи скоростта - каза Сойър. Гласът му беше спокоен, информативен. - Кара с около 150.

„Мамка му! По-бързо!“ Натиснах педала и колата полетя със 160. Наближавахме отбивката за 1-5.

- Задръж тази скорост - каза Крисчън. Намалих, щом се вляхме в 1-5. Движението беше доста рехаво. За секунда успях да стъпя на скоростното платно. Натиснах педала и великолепната кола се плъзна бясно напред. Колите намаляваха или отбиваха, за да ни направят път. Ако не бях толкова уплашена, щеше да ми хареса.

- Вдигна до сто и шейсет, сър.

- Не го изпускай, Люк - викна Крисчън.

„Люк?“

Някакъв камион се изнесе пред над в скоростното. По дяволите! Трябваше да натисна спирачката.

- Шибан малоумник! - викна Крисчън. Телата ни се стрелнаха напред от рязкото забавяне. Слава богу, че бяхме с колани.

- Заобиколи го отдясно, бебчо! - каза Крисчън през зъби.

Погледнах в огледалото за обратно виждане и пресякох три

платна вдясно. Подминахме по-бавните автомобили и после се качих за секунди на скоростното платно.

- Браво, госпожо Грей - каза одобрително Крисчън. - Къде обаче са ченгетата, когато ни трябват?

- Не искам да ме глобят - казах и се съсредоточих върху пътя.

- Глобявали ли са те за превишена скорост?