E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

Не почуках. Директно влетях в офиса.

Той седеше на бюрото си и говореше по телефона. Вдигна глава изненадано и раздразнено, но раздразнението изчезна, щом видя, че съм аз.

- Не можем ли да я увеличим още? - попита и продължи с разговора си, но не откъсваше очи от мен. Без да се колебая и миг, тръгнах към бюрото му. Той се завъртя на стола с лице към мен. Не беше доволен. Можех да се закълна, че си мисли: „Какво иска пък сега, по дяволите?“ Наместих се в скута му. Изглеждаше буквално като треснат от гръм. Увих ръце около врата му и се сгуших в него. Той ме прегърна от немай-къде.

- Барни, извини ме за момент... - И запуши слушалката, като я опря на рамото си. - Какво има, Ана?

Поклатих глава. Той вдигна брадичката ми и погледна дълбоко в очите ми. Издърпах брадичката си от ръката му, наведох глава и се свих като точица на гърдите му. Все така озадачен, той ме стисна силно, целуна косата ми и продължи с разговора си.

- Докъде стигнахме, Барни? - Стисна телефона между ухото и рамото си и натисна клавиш на клавиатурата на лаптопа. Беше изображение от черно-бяла охранителна камера. На екрана се появи мъж с тъмна коса и светли работни дрехи. Крисчън натисна друг клавиш. Мъжът вървеше към камерата, но главата му беше наведена. Когато мъжът се приближи, Крисчън задържа кадъра на пауза. Мъжът стоеше в голяма бяла стая с безкрайно много шкафове от лявата му страна. Това трябваше да е помещението със сървъра.

- Добре, Барни, дай още веднъж.

Екранът оживя. Курсорът на мишката се превърна в малко квадраче и образът се увеличи. Стана ми интересно.

- Барни ли го увеличи? - попитах тихо.

- Да - отвърна Крисчън - Можеш ли да усилиш контраста, Барни?

Образът се размаза, после пак се фокусира и стана по-ярък и контрастен. Очевидно мъжът напълно съзнателно държеше главата си наведена и отбягваше камерата. Докато го наблюдавах, кръвта ми застина, тръпки минаха по гръбнака ми. Имаше нещо така познато в тази челюст! Косата му беше черна, къса и някак странно неестествена. А сега, на новата контрастна снимка, видях обица като малка халка.

Господи!

- Крисчън - прошепнах. - Това е Джак Хайд!

- Джак Хайд? - попита изненадано Крисчън.

- Да, виж челюстта му. - Посочих снимката на екрана. - И обицата, и раменете. Освен това има същата фигура. Вероятно носи перука или си е боядисал или подстригал косата.

- Барни, чуваш ли? - Крисчън сложи телефона на масата и превключи на хендсфри. - Доста добре сте изучили външния вид на бившия си шеф, госпожо Грей - каза крайно недоволен.

Намръщих се, но Барни ме спаси от необходимостта да отговарям.

- Да, сър, чух какво каза госпожа Грей. Пускам в програмата за разпознаване на лица всички записи, в които го е уловила охранителната камера. Нека видим къде още се е размотавал тоя задник. Извинете ме за грубия език, госпожо Грей.

Погледнах Крисчън. Вече бях сериозно притеснена.

Той не обърна внимание на думите на Барни. Гледаше вторачен снимката на екрана.

- Защо би направил такова нещо? - попитах.

Той сви рамене.

- Отмъщение, предполагам. Не знам. Кой може да каже защо хората се държат по един или друг начин и защо правят такива неща? Сега съм бесен, че ти работеше с него и освен това бяхте в доста близки отношения. - Устните му се свиха в онази твърда тънка линия и ръката му се стегна около кръста ми.

- Имаме съдържанието на харда му, сър - обади се Барни.

- Да, помня. Имаш ли някакъв адрес на Хайд? - попита остро Крисчън.

- Да, сър.

- Свържи се с Уелч.

- Ще прегледам и всички охранителни камери в града и ще проследя къде ходи и какво прави.

- Провери каква кола кара.

- Да, сър.

- Барни може да прави всички тези неща? - попитах шепне-шком.

Крисчън кимна и се усмихна някак засрамено.

- Какво има на драйва му? - попитах още по-тихо.

Лицето му стана по-сурово, напрегнато, той поклати глава и без усмивка и като през затворен цип на устата каза:

- Нищо особено.

- Кажи ми.

-Не.

- За кого е информацията. За мен или за теб?

- За мен - въздъхна той.

- Какво за теб? За начина ти на живот?

Крисчън поклати глава и сложи пръст на устата ми, за да ме накара да млъкна. Очите му бяха присвити, а това вече беше сериозно предупреждение да не се бъркам и да внимавам какво говоря.

- Камаро 2006. Ще изпратя номерата и на Уелч - каза Барни развълнувано.

- Добре. Искам да знам къде още из сградата е ходил тоя тип. И сравни снимката му с тази в досието му в „Сиатъл Индипендънт Пъблишърс“. - Погледна ме скептично. - Искам да сме сигурни!