E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- Сандвичи, не виждаш ли?

Усетих усмихнатите му устни до ухото си.

- Обичам сандвичи. Ти да си хлебчето, а аз да съм по средата.

Мушнах го с лакът.

- Госпожо Грей, боли! - изохка той престорено.

- Пъзльо! - казах неодобрително.

- Пъзльо? - възкликна той удивено и ме изпляска по дупето. Подскочих. - И побързай с кльопачката, жено! После ще ти покажа какъв пъзльо съм. - Пак ме изпляска закачливо, отиде до хладилника и попита:

- Искаш ли вино?

-Да.

Крисчън беше разпънал чертежите на Гиа върху кухненския плот. Тази жена имаше наистина жестоки идеи.

- Наистина ми харесва идеята й да направим задните стени на първия етаж от стъкло, но... - почнах.

-Но?

Въздъхнах.

- Не ми се иска да унищожаваме целия дух на къщата.

- Дух ли?

- Да. Това, което предлага Гиа, е доста радикално, но... ами... аз се влюбих в къщата такава, каквато си е... с всичките й кусури. И с всичко, което си идва с... а бе с духа на къщата.

Той ме гледаше все едно съм луда.

- Някак си я харесвам такава - прошепнах.

Той помълча, после каза:

- Искам тази къща да е по твой вкус. Ще направим както ти искаш. Тя ще е твой дом.

- Но искам и ти да я харесваш. Да си щастлив в нея.

- Аз съм щастлив там, където си ти. Толкова е просто! - Очите му се впиха в моите.

Знаех, че е искрен. Гледах го и сърцето ми щеше да се пръсне от любов. Да, той наистина ме обичаше!

- Виж... - опитах се да преглътна бучката в гърлото, която бе заседнала там с напиращата в душата ми емоция. - Стъклената стена е чудесна. Може би... ако я помолим да я съчетае някак с къщата без някакви радикални промени...

Крисчън се усмихна

- Както искаш. А какво ще кажеш за горния етаж и за сутерена?

- О, там няма никакви проблеми.

- Добре.

Сега обаче беше време за „въпрос за един милион долара“.

- Искаш ли да предвидим нещо като Червената стая? - И усетих онова тъй познато ученическо изчервяване.

Веждите му се стрелнаха до косата.

- А ти искаш ли? - отвърна изненадано и в същото време развеселено.

- Ами... ако ти искаш...

Той ме изгледа продължително.

- Ще предвидим такава възможност. Но ще го обсъдим по-нататък. Все пак това ще е къща, в която ще има деца.

Учудих се колко ме разочарова отговорът му. Буквално ме прободе. Но той наистина беше прав. Макар че... кога щяхме да имаме деца? Можеше да минат години.

- Освен това винаги можем да импровизираме.

- Обичам да импровизираме - прошепнах.

Той се усмихна, посочи спалнята и започнахме да обсъждаме бани, отделните гардероби и други подробности.

Когато свършихме и с това, беше станало девет и половина.

- Ще се връщаш ли в кабинета си? - попитах го, докато навиваше плановете на руло.

- Нямам важна работа. Какво ти се прави?

- Може да гледаме телевизия. Не ми се чете, а и още не ми се ляга.

- Добре.

Бяхме сядали пред телевизора може би четири пъти и Крисчън винаги четеше книга. Не обичаше да гледа телевизия. Никак. Свих се до него, подвих краката си и сложих глава на рамото му. Той пусна телевизора - голям плосък екран, - хвана дистанцион-ното и започна да прехвърля каналите.

- Искаш ли да гледаш някоя конкретна боза?

- Не обичаш да гледаш телевизия, нали? - казах саркастично.

Той поклати глава.

- Не. Това си е чиста загуба на време. Но бих гледал нещо с теб.

- Искам да се пипаме!

Той ме изгледа все едно ми е поникнала втора глава.

- Да какво? - И спря безкрайното прехвърляне по каналите. Телевизорът остана на някаква напудрена испанска сапунка.

-Чу какво. И защо изглеждаш толкова ужасен?

- Можем да си легнем и да се пипаме в кревата.

- Това го правим постоянно. Кога обаче за последен път си опипвал момиче пред телевизора? - попитах срамежливо, но и леко предизвикателно.

Той сви рамене и поклати глава. Хвана дистанционното, мина през още четири канала и спря на епизод от „Досиетата Хикс“.

- Крисчън?

- Никога не съм го правил - каза тихо.

- Съвсем никога?

-Да.

- Дори не и с госпожа Робинсън?

- Бебчо, много неща съм правил с госпожа Робинсън, но опипването пред телевизора определено не влизаше в програмата й. - Засмя се някак криво, после ме погледна любопитно и закачливо. - А ти?

- Аз да. - Изчервих се. - Е, поне беше нещо от сорта.

- Сериозно? И с кого?

„О, не, не искам да обсъждаме това“.

- Кажи ми - настоя той.

Погледнах свитите си пръсти. Той покри ръката ми с дланта си. Вдигнах очи и срещнах усмивката му.

- Искам да знам. За да го убия това копеле!

Засмях се.

- Ами... първият път беше...