E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- И вие, господин Грей.

Тръгнах по тротоара. Когато влизах в сградата, се обърнах да му махна. Сойър отвори вратата и ме изчака да вляза.

- Здравей, Ана - каза Клер от рецепцията

- Здравей, Клер - усмихнах й се.

- Изглеждаш прекрасно. Как мина меденият месец?

- Не можеше да е по-добре. Как са нещата тук?

- Старчето Роч е все същият. Засилиха охраната, помещението със сървъра беше ремонтирано. Хана ще ти каже.

„О, сигурна съм, че ще ми каже!“

Тръгнах към офиса си.

Хана беше асистентката ми. Висока, слаба, ужасно педантична, на моменти дори ме дразнеше и ме притесняваше с всичките си умения. Но като цяло бе много мила с мен, макар че беше само две години по-голяма. Беше приготвила латето ми - единствения вид кафе, което й позволявах да ми приготвя.

- Здравей, Хана - казах топло.

- Здравей, Ана. Как мина сватбеното пътешествие?

- Фантастично. Ето - това е за теб. - И сложих на бюрото й малко шишенце парфюм, който бях купила специално за нея. Тя плесна с ръце и засия.

- О, благодаря! - каза ентусиазирано. - Най-спешната кореспонденция е на бюрото ти, а Роч иска да те види в десет. Това е всичко засега.

- Благодаря. И благодаря за кафето! - Влязох в офиса си, сложих куфарчето на бюрото и погледнах огромния куп писма. За-формяше се доста работа.

Малко преди десет някой почука на вратата.

- Влез.

Елизабет подаде глава.

- Здравей, Ана. Минавам само да ти кажа добре дошла.

- Здравей! Да ти кажа, цялата тази кореспонденция... ще ми се да бях в Южна Франция.

Елизабет се засмя, но някак пресилено, неестествено. Наведох глава на една страна и я изгледах - точно така, както правеше Крисчън.

- Радвам се, че си доволна. Ще се видим след няколко минути при Роч.

- Добре - казах и тя излезе.

Това пък какво беше? Реших да не се задълбавам. Получих известие за нов мейл. Беше от Крисчън.

Подател: Крисчън Грей

Относно: Съпруги по задължение

Дата: 22 август 2011, 09:56

До: Анастейжа Стийл

До лдоята съпруга.

Изпратих имейл, закачен е под този, но системата автоматично ми го върна като недоставена поща.

И това е защото не си сменила името си.

Нещо да ми кажеш по въпроса?

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

Един прикрепен файл:

Подател: Крисчън Грей Относно: Мехурче Дата: 22 август 2011, 09:32 До: Анастейжа Грей

Госпожо Грей,

Обичам да превземам базите с вас.

Пожелавам ти прекрасен ден.

Това наше мехурче много ми липсва.

Крисчън Грей Завърнал се в реалността -Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

Мамка му! Отговорих веднага.

Подател: Анастейжа Стийл Относно: Не пукай мехурчето Дата: 22 август 2011, 09:58 До: Крисчън Грей

До моя съпруг

И аз обичам бейзболната метафора, особено когато я превръщаме в практика, господин Грей.

Искам да запазя името си на работа.

Ще обясня довечера.

Влизам на събрание.

Мехурчето... липсва и на мен.

ПП: Защо не използва блакберито?

Анастейжа Стийл, редактор, СИП

Предстоеше голям скандал. Отсега го усещах. Въздъхнах, събрах си книжата и тръгнах към стаята за събранието.

То продължи два часа. Всички редактори, Елизабет и Роч бяха там. Обсъждахме проблеми с персонала, стратегии, маркетинг, охрана и сигурност, края на финансовата година. През цялото време чувството ми, че всичко е някак по-различно, ме угнетяваше все повече и повече. Чувствах се ужасно неловко. Колегите ми се държаха странно, разликата отпреди медения месец не че се набиваше на очи, но се усещаше. А Къртни, която оглавяваше отдела за техническа и справочна литература, се държеше направо враждебно. Може би развивах някаква пара-ноя, но това до известна степен обясняваше странното поведение на Елизабет.

Мисълта ми се върна на яхтата, после минах през стаята с играчките, после се сетих за преследването, аз в аудито, доджът след мен. Може би Крисчън беше прав, може би нямаше да мога да работя повече. Тази мисъл ме потисна, защото исках тази работа, това обичах да правя. Винаги го бях искала. Ами ако наистина трябваше да се откажа? Опитах се да се освободя от мрачните мисли и тръгнах към офиса си.

Седнах на бюрото и бързо проверих за имейли. Нищо. Нищо от Крисчън. Проверих и блакберито... Нищо. Добре. Поне нямаше никаква негативна реакция след мейла ми. Може би наистина беше решил да го обсъдим тази вечер, както го бях помолила. Не ми се вярваше много, но се отърсих от гадното предчувствие и отворих плана, който ми бяха връчили на събранието.