E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- Какво се опитваш да ми кажеш?

„Наистина е било заради него. Как е възможно!“

Той се усмихна и поклати глава, забелязал паниката и ужаса ми.

- Успокой се! Ти се справи много добре с предизвикателството. - И тази нотка на гордост в гласа му... ме довърши.

Изохках, сгърчена от новината. Изправих се на стола и го изгледах с отворена уста.

- Не искам да те задушавам, Ана. Не искам да те слагам в позлатена клетка. Е... - Спря и лицето му потъмня. Пое дъх и продължи: - Поне разумната част от мен не го желае. - Потърка брадичката си с пръст, като че ли планираше нещо. „Накъде бие?“ Изведнъж очите му блеснаха... все едно току-що е направил велико откритие.

- И така, една от причините да съм тук, освен тази да се разправям с моята съпруга-по-задължение - каза, присвил очи, - е да обсъдя с теб бъдещето на тази компания.

„Съпруга по задължение! Не, не съм такава! Не съм му жена по задължение и не съм негов актив!“ Погледнах го гневно и сълзите моментално се скриха.

- И какви са ти плановете? - попитах с килната на една страна глава, точно както го правеше той. Думите ми бяха саркастични, горчиви. Устните му мръднаха съвсем леко, все едно понечи да се усмихне. Пак смяна в настроението! Никога нямаше да мога да свикна на това темпо, с което скачаше от едно в друго състояние на духа. Господин Меркурий!

- Сменям името на компания на „Грей Пъблишърс“.

Господи!

- И след една година ще е твоя.

Ченето ми падна още няколко сантиметра.

- Това е сватбеният ми подарък за теб.

Отворих уста, за да кажа нещо, но уви, мозъкът ми се бе изпразнил от съдържание и не излезе нищо.

- И така, питам те дали да нарека компанията „Стийл Пъбли-шърс“.

Не, не се шегуваше. По дяволите!

- Крисчън - прошепнах, когато мозъкът ми успя да се свърже с говорния апарат, - аз не мога да ръководя бизнес.

Той ме погледна критично.

- Аз управлявам бизнеса си сам от двайсет и една годишна възраст

- Но ти си... ти. Ти имаш мания да контролираш, ти си бил ексцентрично и надарено дете. За бога, Крисчън, ти си учил икономика в Харвард, нищо че не си доучил, но имаш идея за какво става дума. Аз съм продавала боя и кабели четири години, и то почасово. Господи! Та аз не съм видяла нищо, познанията ми са точно кръгла нула! - Тонът ми се повишаваше все повече по време на тази дълга тирада.

- Освен това ти си най-ерудираният човек, когото познавам -контрира ме той веднага. И беше съвсем откровен. - Ти обичаш да четеш, не си заряза работата дори на сватбеното пътешествие. Колко книги прочете? Четири?

- Пет - прошепнах.

- И си написала пълен отчет за всяка от тях. Ти си много умна жена, Анастейжа. Убеден съм, че ще се справиш.

- Ти луд ли си?

- Луд съм! По теб - отвърна той шепнешком.

Изсумтях, но не за друго, просто това беше единственото, което бе по силите ми. Той присви очи.

- Всички ще ти се смеят. Да купиш компания за малката си неопитна женичка.

- Мислиш ли, че изобщо ми пука какво ще каже някой и какво ще си помислят хората? Освен това няма да си сама.

Пак зяпнах. „Той наистина е откачил. И този път е превъртял окончателно“.

-Крисчън, аз... - Чувствах се като прекарана през центрофуга. Луд ли беше? И незнайно защо и незнайно как изведнъж изпитах непреодолим порив да се смея. Погледнах го. Той ме гледаше все едно аз съм лудата.

- Какво ви развесели така, госпо... жице Стийл?

- Как какво? Ти. Да, ти!

Очите му се разшириха - едновременно изненадано и весело.

- Присмивате се на съпруга си? Не бива така. И си хапеш устията. - Погледът му потъмня... по онзи начин. О, не! Познавах този поглед. Изкушаващ, възбуждащ, похотлив. Не, не и тук!

- Да не си си и помислил! - предупредих го. Гласът ми трепереше от паника.

- Какво да не си помислям, Анастейжа?

- Познавам този поглед. На работа сме.

Той се приведе към мен, очите му бяха впити в моите, разтопено сиво, жарки, гладни. „Господи, помогни ми!“ Преглътнах инстинктивно.

- Намираме се в един малък, сравнително добре звукоизолиран офис с ключалка на вратата - прошепна Крисчън.

- Грубо нарушение на професионалната етика - казах високо.

- Не и със съпруга ти.

- Не, с шефа на шефа ми - изсъсках.

- Ти си моя съпруга.

- Не, Крисчън. И като казвам „не“, значи не. Може да ме чукаш седем нюанса неделно тази вечер. Но не сега. Не и тук.

Той пак присви очи и после най-неочаквано се разсмя.

- Седем нюанса неделно? - попита заинтригувано. - Може и да опитам, Стийл.

- О, я спри с това Стийл! - викнах и ударих по бюрото, като стреснах и двама ни. - За бога, Крисчън, ако това означава толкова много за теб, ще си сменя шибаното име!