Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

— О! Слушам те.

— Бивш затворник. Кърк Конрад. Лежал е два пъти във федерален затвор за компютърни престъпления.

Мартин си спомни. Ръсел беше споменала веднъж за него, когато обсъждаха профилите.

— ФБР знае за Кенеди. Измъкни го зад граница — нареди той. — И намерете Конрад.

Тръшна слушалката.

Интересна работа. Значи тя хлопна вратата под носа му, а в същото време се среща тайно с компютърен хакер извън закона. Понеделникът му тръгна добре. Настроението му започна да се оправя след проваления неделен следобед. Съсипаните планове и очаквания как щяха да прекарат заедно го тормозеха почти колкото факта, че е успяла да се справи с Кенеди. Чудеше се само откога Бюрото знае за дейността им в Далас и дали това означава, че трябва да закрие търговската компания, която им служеше за параван. Щеше да им излезе доста скъпо.

И всичко заради Ръсел.

Конрад. Нима е случайно, че Ръсел спомена именно него като човека, който вероятно се крие зад… Как го нарече Гарлиц? Намръщения.

Нещо не се връзваше.

Обади се в отряда по компютърни престъпления и потърси Дарел Монтгомъри.

— Монтгомъри. Какво има, директоре?

— Ще провериш ли, ако обичаш, докъде сте стигнали със списъка на заподозрените?

— Работата се забави малко, защото изпратихме екипите по задачи. Чакай, ето го. Намалили сме броя до петстотин и седемдесет. Това означава с около хиляда по-малко.

— Много добре, Дарел. Още ли включвате в профила Конрад?

— Ами… не. Той не показва никакви признаци на живот. Не се е появявал почти две години.

— Така си и мислех.

Ейби Фароу беше главен координатор на религиозния канал на Боб Еди Мейсън, който се излъчваше по националната телевизия. През последните десет часа той се занимаваше със съставянето на писмата, които им докарваха огромни приходи от благотворителност. Подобни писма се изпращаха на всеки три месеца.

Всеки път, когато въвеждаше списъка с адресите, Фароу си спомняше ужасните времена, когато плюнчеше пликовете и марките, слагаше печати и лепеше етикети. Беше изключително благодарен на автоматизацията. Сега текстът се съставяше на екрана, компютърът автоматично променяше обръщението персонално според адреса и поставяше подписа на Боб Еди. После писмата минаваха от принтера в машината за сгъване, струята въздух ги вкарваше в пощенския плик, където вече чакаше пликът за даренията с обратен адрес. Друга машина ги залепваше, поставяше марките, стягаше ги с хартиена лента в пакети по сто и ги пускаше в чувала.

Всичко можеше да се свърши само от един човек. Беше фасулска работа. Трябваше само да се провери лепилото, мастилото за печата, да се състави текстът и да се натисне един клавиш.

И хоп! 825 000 писма бяха готови!

Фароу стегна последния чувал, постави го на количката и я пусна по еднометровия наклон от рампата към каросерията на пощенския фургон.

— Това е всичко, Фред.

Шофьорът хвърли чувала вътре и отстъпи назад, докато Фароу издърпа количката обратно горе.

После затвори вратата на фургона и я заключи.

— Добре, Ейби. Ще се видим следващия път.

Когато фургонът замина, Фароу затвори склада и се върна да изключи компютъра. Първо спря конвейера и машината за сгъване. Записа в бележника си сумата от брояча. Изпращането на пратката щеше да им струва почти двеста хиляди долара. Махна касетите на седем от дванадесетте принтера и също ги изключи.

Избърса всички уреди с мек парцал, после смаза лагерите и частите на конвейера. Разгъна найлоновите предпазители и ги постави по местата им. Пренесе останалите кашони с хартия за писма и пощенски пликове и извади метлата и кофата от килера. Старателно измете циментовия под. Под шкафа с принтерите откри няколко листа, паднали от машината за сгъване.

Вдигна ги и се зачете, като доволно се усмихваше. Текстът беше изключителен. Ейби се гордееше със себе си. Имаше дванадесет години практика в бранша и беше сигурен, че писмата ще им докарат не по-малко от седем-осем милиона долара.

Последният параграф привлече вниманието му точно когато се канеше да смачка листовете и да ги хвърли в кофата.

И, приятели, щастлив съм да ви съобщя, че нашата църква, благодарение на вас, верните ни членове, постигна своята цел. Точно така, господа! Боб Еди вече няма нужда от парите ви.

Алилуя!

Ейби Фароу го прочете два пъти. Той не беше писал такова нещо! Това беше някаква ужасна грешка!