Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Значи смяташ, че той не е в списъка?

интуицията ми казва, че го няма. може и да греша

Имаш ли нужда от още нещо?

засега не. прекъсвам

Благодаря.

Микровълновата фурна звънна.

Луан се облегна и продължи да гледа последните няколко реда, останали на екрана. Подходът на Конрад да проследи маршрутите й се стори доста интересен. Не й беше хрумнало да го направи. Не смяташе, че ще даде резултат, но ясно показваше разликите в начина им на мислене. Тя събираше заподозрени, а той — адреси. Може би, ако намери модела, ще успее да го проследи в обратен ред.

Нямаше представа как ще го направи. Неговите съобщения идваха от Калифорния. Възможно беше да знае повече, отколкото искаше да сподели в момента.

Калифорния. Изобщо не можеше да си представи Конрад в Калифорния. Знаеше, че е живял на североизток.

Може би престоят в Ломпок му се е отразил по някакъв начин. Луан изчисти екрана и отиде в кухнята за вечерята си. Скъса найлона, остави подноса върху една чиния и си взе вилица.

Е, не е като да ядеш омари.

Как можа Мартин да се окаже такова копеле! Какво искаше да постигне, като кара хората си да я следят!

И как да му се обади сега за адресите в Европа?!

Кучият му син!

Сънят й предната нощ беше напълно объркан.

Докато се свари кафето, Конрад прегледа още веднъж резултатите, които беше получил през нощта. От девет до два сутринта той няколко пъти влиза в определени компютърни системи.

— Държавния департамент, полицията в Литъл Рок, ЦРУ, „Пасифик Бел“, банката „Чейс Манхатън“, Вашингтонската електрическа компания, администрацията в Боневил, „Ю Ес Ей Тудей“ и още около десетина други.

Оставаше вътре в системите броени секунди. Целта му не беше да използва тези организации. Интересуваше се само от начина, по който е достигнал до тях. В маршрутите променяше само изходната позиция. При всяка поредица адреси тръгваше от различно място в Съединените щати — Сиатъл, Чикаго, Бостън, Маями, Далас, Луисвил и Солт Лейк Сити. Просто си „заемаше“ някой компютър, включен, но очевидно свободен. По същия начин беше изпращал първите си съобщения от Купъртино, Калифорния.

Маршрутът, записан от програмата, показваше само, че пътуванията в киберпространството минават откъде ли не. Пакетите се придвижваха по Продиджи, Компюсърв, Америка Онлайн, Делфи, Интернет Ем Си Ай, Нетком, Колорадо Супернет и още дузина други мрежи.

Когато свърши, прекара адресите през специалната програма за анализи, която беше написал. Така не стигна доникъде. Предната вечер беше казал на Ръсел, че Омаха и Атланта се появяват най-често. Днес новите данни показваха, че тези два града наистина доминират. Ако обектите бяха на запад от Мисисипи, повечето от маршрутите минаваха през насочващ компютър в Омаха. На изток от Мисисипи осемдесет и два процента се насочваха през или от Атланта.

Това беше така независимо от изходната точка.

Но нима доказваше нещо?

За да стигнат до „Чейс Манхатън“ от Солт Лейк Сити например, част от пакетите бяха насочвани към компютър, който според него се намираше в Огдън. После минаваха през Денвър, Де Мойн, Детройт и Ню Йорк. Няколко пакета се отклоняваха през Далас, Атланта и Филаделфия. Съобщението се комбинираше в Ню Йорк и продължаваше през домашния компютър на изпълнителния директор на „Чейс“. Така хакерът беше избягнал системата за трансфер на фондове Т-1. Конрад не се изненада. Той често използваше този похват при посещенията си до различни банки.

И за да станат нещата още по-неясни, маршрутът се променяше при всеки повторен опит. Всичко зависеше от натоварването на насочващия компютър. Ако дадена линия беше заета, той просто прехвърляше пакетите другаде.

Кейси искаше да направи карта на последователността на адресите. Страхуваше се, че в крайна сметка тя нямаше да му бъде от голяма полза.

Реши, че ще бъде по-добре да се откъсне от проблема за малко и да остави събраната информация да се подреди в главата му. Пътуването до банката го подсети, че има да върши и своя работа.

Първо отиде до кухнята за чаша кафе, после се върна и свърза с мрежата хард дисково устройство L. В него беше записана програмата за трансфер на фондове на „Датекс“.

Изкара баланса на финансите си на независимата система и провери всичките шестдесет и две банкови сметки. Тази на Джонатан Корд в Пеория беше прекалено набъбнала. Конрад активира „Датекс“. След половин час беше прехвърлил от сметката над седемнадесет хиляди долара. Направи го на части. Отделните суми не надвишаваха две хиляди долара, въпреки че банките обикновено не проверяваха трансфери, по-малки от десет хиляди долара.