Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Подносът със закуската чакаше на пода до вратата. Грей седеше наведен над преносимия си компютър на бюрото до прозореца и чакаше Бил Фореш да му се обади по телефона.

Непрекъснато обмисляше подробностите около снощния си разговор с Джорджия. Беше му се сторила страшно възбудена, гласът й издаваше колко се вълнува. Това му напомняше за добрите стари времена, когато двамата работеха заедно в „Датекс“-Атланта. Тогава без съмнение всички бяха по-наивни, идеалисти, но безкрайно доволни. Само дето сега тя беше много по-щастлива от него самия.

— Това е страхотна идея, Джорджия. Успя ли?

— „Даймлер“ вече са в Глоубнет и цялата им база данни е защитена. Оттогава не са имали никакви проблеми.

— Супер! Ти си истинско чудо!

— Ами! — не се съгласи тя, но Грей разбра, че е харесала комплимента. — Стана съвсем случайно, Нат.

Тя му разясни политиката на компанията. Гласът й му действаше по някакъв магически начин и той трябваше да полага големи усилия, за да разбере смисъла на думите й.

— Искаш да взимаме пари за услугата? — попита Грей, малко разочарован.

— И още как! Имаме много за наваксване, Нат. Петнадесет хиляди долара са нищо в сравнение с алтернативата. Парите ще ни помогнат да покрием текущите си разходи.

— Добре. Исках само да кажа, че това си е нещо като национално бедствие, Джорджия. Земетресения, урагани, наводнения, нали знаеш? Няма да ни навреди, ако помогнем, щом имаме възможност. Само връзките с обществеността могат да…

— Джером е на различно мнение — прекъсна го тя.

Решаващ фактор, разбира се.

Докато чакаше, Грей превключи на текстообработващата си програма и разгледа копието от съобщението до швейцарския Червен кръст, което му беше изпратила Джорджия. После се върна към управляващата програма.

Фореш се обади.

— Извинявай, че те накарах да чакаш, Нат.

— Знам, че трябва първо да получиш разрешение, Бил.

— Работата е там, че не сме имали проблеми от почти цяла седмица и ръководството престана да се безпокои за случилото се. Трябваше да им докажа, че скритият файл все още е в системите ни. Президентът на банката се обади на „Даймлер-Бенц“ за потвърждение, после събуди останалите членове на борда да поиска съгласието им. Не искаше сам да поеме отговорността за експеримента. Не мога да го обвинявам.

— И?

— Ще опитаме. По дяволите, става въпрос само за някакви си седем милиона файла, нали така?

— Добре.

Фореш му продиктува нюйоркски телефонен номер и парола.

— Така ще влезеш в Т-1. Можеш да използваш управляващата програма. Кажи ми, че ще стане, Нат.

— Последния път нямаше проблеми. Шансът е петдесет на петдесет.

— Преди две седмици щях да се изсмея на подобно предложение. Днес съотношението ми се вижда съвсем прилично.

Грей беше свързан с Глоубнет. Използва комуникационната програма, за да влезе в Т-1. На екрана веднага се появи приветствието на „Чейс Манхатън“. Използва паролата, която му даде Фореш, прескочи няколко менюта и се спря на управляващата програма.

— Там съм — обясни той на Фореш.

— Ясно. Наблюдаващата програма показва, че в системата има някой. Дерзай!

Грей превключи на текстовия си редактор и копира символа на намръщеното лице. Върна се в управляващата програма, даде команда за изтриване и въведе знака. Без да изпуска от очи мегабайтовете на устройството, натисна клавиша, за да потвърди командата. Получи съответното предупреждение, въведе положителен отговор и щракна върху възможността за изтриване на директория с всички файлове в нея.

Секунда по-късно мегабайтовете на паметта станаха от 2,986,784 на 2,966,930.

— Е, Бил, мисля, че все още имаш всичко, с изключение на скритата програма.

— Чакай малко… Божичко! Как го направи?

— Търговска тайна. Слушай, Бил, колко от вас имат външен достъп до системата?

— Имаш предвид изпълнителните директори и прочие?

— Да.

— Ами сигурно са около двеста души. Аз редовно работя от дома си. Повечето от програмистите също. Шефовете искат непрекъснато да са в течение на пазарните условия и балансите.

— Ако бях на твое място, щях да изолирам външните линии. Поне докато не вкараме „Пелъс Гард“ във всички устройства.

— Мислиш, че Намръщения е получил достъп чрез… Добре, прав си. Ще видя какво мога да направя. Чакай малко. — Фореш викна нещо и след секунда екранът на Грей остана празен.

— Да не би да си прекъснал връзката с комуникационната мрежа?

— Аха. Никакви последствия. Не съм се чувствал толкова добре от абитуриентския бал в гимназията насам.