Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Прехвърли парите под формата на дарения в размер хиляда или две хиляди долара на единадесет благотворителни организации. От „Юнайтед Уей“ в Гранд Айлънд, Небраска, до пансиона за жени, жертва на семейно насилие в Индианаполис, и едно училище за цветнокожи в Чикаго. Избираше имената от списъка на Кейси Конрад с одобрени организации, които внасят депозитите си същия ден. Когато счетоводителят получеше писмото от банката и установеше, че балансът е по-висок с хиляда долара, по всяка вероятност щеше да си помисли, че е объркал изчисленията на вноската или общата сума. Щеше да бъде доволен. На грешките за сметка на клиента не се обръщаше толкова внимание, колкото на тези, които ощетяваха банката.

Одобрените агенции на Конрад се подлагаха на дълго и съсредоточено проучване, преди той да се реши да им предостави парите си. Фондовете за тях идваха от лихви по спестяванията, паричния пазар и закрити сметки. Беше сигурен, че има жени и деца, които се нуждаят от тях повече от банките.

Тъй като вече се беше заел с агенциите, реши да провери няколко, които си беше набелязал. След като Арамъни ограби „Юнайтед Уей Америка“, Конрад започна да се интересува от счетоводството на благотворителните фондации. Страшно се вбесяваше от факта, че той самият отиде в затвора за — по негово собствено мнение — няколко закачки; а в същото време имаше хора, които си плетяха кошницата с парите на трепещите се американци години наред, без да ги хванат.

Влезе в системата на горещата линия в Мемфис и изкара счетоводния баланс на екрана.

Конрад вече се беше научил да чете между редовете на подобни анализи. Първо, предвидените приходи от дарения много изоставаха. Вероятно се дължеше на прекалено оптимистична оценка в началото на годината. Второ, размерът на разходите за персонала предполагаше съществуването на добре заплатен директор, асистент и доброволци за телефоните. Наемът изглеждаше нормален, но само при условие че църквата или общината поемат част от него. Обаче му беше много трудно да си представи, че такава малка организация се нуждае от толкова командировъчни. Похарчените финанси за оборудване също бяха много, освен ако агенцията не е планирала модернизиране на компютрите или телефоните през тази година. Непредвидените разходи обаче според него си бяха личен фонд на директора. Отгоре на всичко това се вършеше пред очите на борда. Темпът, с който се харчеше това перо, май щеше да ги лиши от тринадесетата заплата, освен ако не попълнеха фонда от дарения.

Потърси файловете с командировъчните и откри каквото очакваше — многобройни кратки пътувания до Нашвил, няколко до Ню Орлиънс и едно до Далас. От документацията не можеха да се разберат много подробности, но Конрад реши да не губи време с проверката. За себе си вече беше сигурен — директорът и любовницата му са изкарали няколко незабравими уикенда.

Имаше няколко чека, написани за плащане в брой без никакво обяснение. Никак не се учуди. Не му трябваше да живее в Мемфис, за да разбере, че бордът на директорите харесваше своя изпълнителен директор и вярваше на всяка негова дума.

Организацията получаваше и федерална, и държавна издръжка. Конрад написа кратко съобщение на държавния финансов ревизор в Тенеси.

кога обществената телефонна линия в Мемфис

ще престане да харчи държавни пари за частни

пътувания и луизианска кухня?

След четири или пет седмици щеше да се върне и да провери дали има някакви промени. Ако ревизорът си беше на мястото, събитията щяха да се развият доста бързо.

Грей беше в хотелската си стая в „Мейфлауър“. Носеше фланелка на „Фелкънс“, избелели дънки и каубойски ботуши, които му бяха служили вярно повече от двадесет години — с доста износена кожа, но наскоро сменени подметки и грижливо лъснати до блясък. В свободното си време обичаше да се облича именно така, а и бездруго не планираше да излиза някъде следващите няколко часа.