Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

— Сделката напълно ме устройва. Ако изключа системата и изгубя всичко, ще трябва да платим сами всички разходи. И аз ще се простя с работата си. Ако госпожица Тейлър не успее, остава ни само половината сума. Тогава може би няма да ме уволнят.

Уестин усети как нещо го стиска за гърлото. За корпорация с размерите на „Даймлер-Бенц“ сумата нямаше да е по-малка от няколко милиона долара.

Погледна лявата страна на екрана. На пръв поглед реши, че това е хиперкодиращият език, който се използваше в Уърлд Уайд Уеб и приличаше малко на „Уиндоус“.

Джорджия обясни:

— Хер Коплер ми предостави достъп до системите си. Това е файловият оператор.

— Разбирам. Е, аз лично имам доверие на госпожица Тейлър — каза Уестин.

— Това е единственият ми шанс — обади се хер Коплер.

— Има и още нещо, Джером. Всъщност две неща. Първо, хер Коплер не може да види какво точно правя. Така ще защитим правата си, ако успея.

Уестин искрено се възхити на предвидливостта й. Ако наистина беше открила някакъв начин за елиминирането на вируса, можеха да спечелят цяло състояние.

— Второто е част от споразумението ни. Ако успея, „Даймлер-Бенц“ незабавно ще се присъединят към Глоубнет. Ще му заредя кодиращата програма за бъдеща защита на файловете, а той ще ни изплати сума, сто пъти по-голяма от нормалната абонаментна такса.

— Петнадесет хиляди американски долара са напълно приемлива цена — съгласи се Коплер.

— Да започваме ли? — попита Джорджия.

— Ще затворя очи и ще се помоля номерът да мине.

Коплер наистина затвори очи.

На Джером също му се прииска да затвори своите.

Но искаше да види какво става. Джорджия премести стрелката на „файл“, щракна два пъти върху „изтриване“ и изчака появяването на въпроса дали наистина иска да изтрие файла. Тя въведе символа ":-(" и натисна „enter“.

После отговори положително на въпроса на компютъра.

Бяха й дадени различни възможности с няколко клавиша.

Тя избра тази за директория с всички съществуващи в нея файлове и щракна два пъти с мишката.

Следващите три секунди нищо не се случи.

После въпросът изчезна.

И всичко друго си остана на мястото.

— Хер Коплер, бихте ли проверили паметта си и целия обем на диска?

— Толкова бързо?! Нима свършихте? — Коплер отвори очи.

— Надявам се.

Той натисна няколко клавиша и се вцепени.

— Няма го!

— Дайте команда на принтерите.

След няколко секунди той каза:

— Командите се приемат. Принтерът работи! Но това е невероятно!

— Хер Коплер, сега ще ви свържа с Адам Мур и ще го накарам да ви зареди кодиращата програма. Добре дошли в Глоубнет.

— Госпожице Тейлър, вие сте гений. Задължен съм ви до гроб!

— Радвам се, че успях да ви помогна.

Тя позвъни на Мур по интеркома и няколко секунди по-късно Коплер изчезна от екрана.

— Джорджия, това беше удивително! Как се сети?

— Знаеш как става понякога, Джером. Струва ми се, че съм го сънувала. Събудих се посред нощ, замислих се за проблема и така и не успях да заспя отново. Съобщенията за Червения кръст са били подписани със символ на намръщено лице. Както и предупрежденията по Интернет.

— Наистина те обичам, нали знаеш? Не само заради блестящия ти интелект.

Тя се усмихна и го потупа по ръката.

— Още нещо, Джером. Трябва да запазим случилото се в тайна.

— Какво?

— Ще говоря с Нат, Меоши, Дарла и Джийн и ще им дам решението. Ако успеем да привлечем по-големите корпорации в Глоубнет, нещата веднага ще потръгнат.

— Подозирам, че хер Коплер ще се обади на всичките си приятели. Ще ни затрупат със запитвания.

— Ще им кажем, че формулата е ефективна само при определени условия. Нека помислим за бъдещето, Джером.

Уестин се облегна на стола си и се усмихна. Тя наистина беше успяла да го впечатли. Гордееше се, че е негова.

— Оставям всичко на теб, скъпа.

Поспа пет часа сутринта и се отправи на петкилометрова разходка. Не искаше да загуби формата си.

Отиде да провери хижата на съседа си, но този път не си взе храна. Стоенето на едно място и курабийките с фъстъчено масло вече бяха оказали влияние на фигурата му.

Видя четири сърни и успя да зърне за миг бягащия рис, изплашен от присъствието му. Пумата беше слизала тук през нощта, ако се съди по оставените следи. Конрад се надяваше, че е успяла да си намери храна.

През последните няколко дни не беше валял сняг. Небето беше оловносиво и температурите си оставаха далеч под нулата. Конрад не намали крачките си, докато успя да се постопли малко от движението. Страните упорито го сърбяха. Не се беше бръснал от завръщането си от Тексас.