Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Повечето правителства не биха могли да се справят с подобна задача, независимо колко усилия ще им струва.

Ръсел отби в първото разклонение, излезе от магистралата и потърси най-близкия търговски център. Първият, който откри, не предлагаше електроника, но във втория имаше щанд с офис техника. Тя измъкна своята „Мастъркард“, влезе и обясни на продавача какво й е нужно.

Избра си малка система с осем мегабайта памет и 540 мегабайтов хард диск. Купи си CD-ROM и евтин матричен принтер. Успя да устои на примамливите описания на мултимедийната звукова система, но си взе добра комуникационна програма, текстов редактор и електронна таблица. И безплатната счетоводна програма, разбира се. Основният пакет включваше операционна система, „Уиндоус“ — графичен интерфейс и няколко компактдиска, — енциклопедия, игри и още няколко, които не я интересуваха особено. Плюс програмите, осигурени от по-популярните комуникационни мрежи.

Продавачът й помогна да натовари всичко в колата си. Луан се обади в службата, че ще закъснее, и се прибра в апартамента си. Четири пъти се връща до колата, докато пренесе всички кашони в хола си.

В който, разбира се, не беше предвидено място за такава дейност. Тя махна дреболиите от бюрото и намести там компютъра, монитора, клавиатурата и мишката. Включи стабилизатора. Засега нямаше да пуска принтера. Книжките с упътванията, които никога нямаше да прочете, хвърли на шкафа зад един стол.

Включи компютъра и четиридесет минути зарежда новите програми в паметта. После се запозна с различните предложения и накрая се спря на Америка Онлайн. Отиде до малката масичка, вдигна слушалката и набра съответния номер. След десет минути, с още едно не толкова скъпо използване на кредитната карта, вече беше включена в мрежата.

Щракна два пъти с мишката и извика съответната програма за електронна поща. После взе чантата си, намери кутията кибрит и я отвори, за да се увери, че е запомнила адреса правилно.

ДО: renegade@cup.portal.com

ОТ: lurus@aol.com

Сигурно си забелязал новия ми адрес. Ще оставя компютъра включен. Надявам се, че сега, след като вече сме партньори, ще ми прехвърлиш своята Пи Джи Пи.

Ако смяташ, че съм прекалено самонадеяна, прав си.

Ръсел изпрати съобщението в този му вид, защото нямаше кодираща програма. Разчиташе, че Конрад ще я снабди с някоя подходяща, както беше направил с компютъра й в службата. Всъщност тя беше сигурна, че той е направил доста модификации в стандартната Пи Джи Пи и сега тя е много по-добра от оригинала.

Изключи монитора, грабна чантата си и изхвръкна навън. Чак на входната врата се сети за всички онези долари, с които трябваше да се раздели преди час. Върна се обратно в апартамента, разрови упътванията и попълни всички регистрационни и гаранционни карти, които успя да намери. Щеше да ги изпрати на път за работа. Можеха да са й от полза, в случай че прекрасните й устройства се окажат негодни още преди края на деня.

Джером дръпна тежката стъклена врата и влезе в оперативния център. По това време сутринта лампите бяха затъмнени и стаята се осветяваше главно от петте контролни монитора. Пред тях седеше Адам Мур. Всъщност той обожаваше нощните смени.

— Добро утро, Адам.

— Здрасти, Джером.

— Някакви проблеми?

— Дребна работа. Един от компютрите в Кайро беше объркал адреса на няколко пакета за Дарла. Оправихме го почти веднага.

— Отлично. Продажбите?

— Бавно се покачват. Продължаваме да използваме едва два процента от възможностите ни за континента. Новите клиенти още се приспособяват, но доверието им расте с всеки изминал ден.

— Комуникациите?

— Те са най-интензивни между Европа и Азия. След няколко дни слуховете за нас ще се разпространят достатъчно и ще обърнат нещата.

— Да се надяваме, Адам.

Уестин продължи по широкия коридор към предната част на замъка. От дясната му страна зад стъклените прегради бяха главните компютърни системи, поддържани от двама оператори. Отляво се намираха кабинетите на програмистите.

Под вратата на една от стаичките се процеждаше светлина. Никой в „Датекс“ нямаше определено работно място или кабинет. Тази стая обаче се ползваше основно от Джорджия. Стана му интересно кой може да е вътре, отвори и надникна.

— Здрасти, Джером — каза Джорджия.

Той влезе и затвори вратата след себе си.

— Скъпа, знаеш ли колко усилия положих да се измъкна от леглото възможно най-тихо! Облякох се на тъмно, а ти дори не си била там!