Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Грей знаеше за предупреждението и пръв щеше да се съгласи, че е напълно логично. Оперативният директор го увери, че до този момент в Глоубнет не са прониквали вируси. Бяха регистрирани 764 опита за нелегално влизане. Повечето от тях вероятно бяха дело на разни аматьорчета от Интернет, нетърпеливи да се заемат с новото предизвикателство. Успяха да разочароват всички.

Грей се надяваше, че ако хората разберат колко сигурна е новата мрежа, веднага щяха да си купят абонамент. Както вървяха нещата, май всяка покупка можеше да бъде от значение. Проучванията им показваха, че около тридесет милиона потребители — частни лица, организации и търговски предприятия в Северноамериканския континент — имат връзка с Интернет. Целта на „Компсистемс“ през първата година — до края на декември — беше да привлече в Глоубнет поне една шеста от тях. От петте милиона клиенти половин милион се полагаше на фирмите.

Приходите само от първоначалната такса трябваше да достигнат 750 милиона долара. Месечните вноски варираха около 38 милиона долара. Това не бяха джобни пари.

Текущите разходи по поддържането на системата — сумите за възнаграждение на персонала, таксите за сателитните канали, базите данни и техническата част — възлизаха на 40 милиона на месец. Това оставяше два милиона долара пасив, ако не се броят парите от първоначалната такса. През втората година клиентите трябваше да достигнат десет милиона и балансът щеше да стане положителен. Предвидената за годината печалба беше седемдесет милиона долара. През третата година, когато „Компсистемс“ вече щеше да притежава по-голям пазарен дял, можеше да си позволи да увеличи цената на месечната услуга с десет процента.

Първоначалните загуби щяха да се покрият от 750-те милиона долара, събрани през първата година, и от печалбата от продажбите и лицензирането на софтуер. Голяма част от тази сума щеше да отиде за покриване на дълговете. Той дължеше двеста милиона долара само на Джером. Половин дузина банки чакаха да им напише чекове за още осемдесет милиона. Трябваше да покрива и разходите по амортизацията и развитието, отрицателния баланс, производството на софтуера, непрекъснато нарастващия персонал по поддържането на разширяващата се система и подготвянето на южноамериканския пазар. Трябваше да плати на Джером и стоте милиона за кодирането с „Пелъс Гард“. Всъщност голяма част от тези пари бяха за Джорджия, тъй като тя беше работила по първоначалния проект — „Касъл Моут“.

И все пак, ако всичко вървеше добре, Нейтън Грей щеше да прибере в джоба си около двеста милиона долара само за първите две години. Без данъците. След пет години щеше да бъде милиардер, а притежаваше само шестдесет процента от компанията. Шефовете на отдели си разделяха останалите четиридесет. По собствените му изчисления Джером щеше да прибере пет милиарда от печалбите на „Датекс“, плюс изплатените дългове на Меоши, Джийн, Дарла и него самия.

Очакванията бяха, че след шест до седем години Интернет ще престане да съществува. Когато там останеха само ограничен брой неподатливи потребители, правителството и големите икономически структури щяха да оттеглят подкрепата си. Глоубнет със своята гарантирана сигурност и ефективен контрол щеше да остане единствената възможност за всеки, който иска място в киберпространството.

И Джером, естествено с подкрепата на Нат, Джийн, Дарла и Меоши, можеше да диктува условията си на правителствата. Глупавите митнически ограничения щяха да отпаднат в името на свободната световна търговия. Хората от Испания до Нова Зеландия щяха да могат да общуват помежду си, да споделят и обменят националните си богатства. Мрежата щеше да се превърне в един огромен магазин. Уърлд Уайд Уеб трябваше или да престане да съществува, или да води преговори за прехвърлянето си в Глоубнет.

А явлението електронни терористи беше обречено на гибел. Една от хубавите малки вторични програми в „Пелъс Гард“ можеше да идентифицира кретените, чието хоби е да тормозят останалите. Програмата щеше да бъде активирана през третата година. Тогава всички, които нарушаваха нормалните правила на етиката, моментално щяха да бъдат лишавани от абонамент. Тогава спокойно можеха да се върнат в Интернет и да изчезнат заедно с нея.

За хакерите също идваха тежки времена. Беше невъзможно да се дешифрират кодовете, а всеки опит щеше да бъде регистриран и нарушителят — временно отстранен. Така че този вид занимания също бяха обречени.