Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

— Знам. Хрумна ми една идея и нямах търпение да я изпробвам. Запознай се с хер Коплер.

Уестин мина зад нея и погледна големия, двадесет и пет инчов монитор. Веднага разбра, че тя използваше М-структурата.

Структурата М, или многорежимният гръбнак на Интернет и Глоубнет, вероятно най-пълно олицетворяваше онова, което политиците обикновено наричаха информационна супермагистрала. При работата в мрежите съществуваха три основни режима: диалог само между два компютъра; връзка на едно устройство с две или повече такива и активна комуникация на равноправни начала между няколко компютъра. Многорежимната структура често използваше както аудио, така и видеосигнали.

Проблемът в Интернет беше, че обхватът често не позволяваше пренасянето на дигитално кодирани сигнали. За разлика от текста те се нуждаеха от доста по-голям диапазон. Така разговор между десет души от десет различни страни фактически можеше да претовари мрежата и да предизвика колебания и неточности при пренасянето на информацията. Образът на екрана щеше да бъде некачествен, още повече ако няколко души се опитат да направят това по едно и също време.

Въпреки всичко около 1500 организации в Интернет често използваха тази система. Най-често специалисти контактуваха помежду си за решаването на по-сложни научни проблеми и обменяха наблюдения и изчисления. Подводните кадри, направени от роботи на океанското дъно, и спътниковите снимки от космоса се споделяха от всички.

Структурата в Глоубнет беше далеч по-съвършена от тази на Интернет. Тя позволяваше пренасянето на огромна по обем информация. Техниците на Уестин бяха изпробвали системата с петдесет активни потребители от различни страни. Единственият ограничаващ фактор беше броят на мониторите, които показваха участниците в експеримента.

Джорджия Тейлър беше разделила своя на две части. Отляво имаше някакъв текст. На дясната страна на екрана се виждаше отчаяното лице на въпросния господин. Той беше само по риза, с разхлабена вратовръзка. Черната му коса беше разрошена, под зачервените му очи се виждаха тъмни сенки. Не се беше бръснал от няколко дни.

Джером дръпна един стол и седна до Джорджия, така че да влезе в обсега на видео лещите на монитора.

— Добро утро, господин Уестин. Веднага ви познах.

— Добро утро и на вас, хер Коплер.

Ако знаеше, че Джорджия води разговор с мъж от Германия, нямаше да си позволи онази забележка за леглото. Джером много държеше на имиджа си.

— Признавам си — каза той, — че се намесвам в разговора ви, без да имам и най-малка представа за какво става въпрос.

— Хер Коплер — обясни Джорджия — е директор на компютърните операции в „Даймлер-Бенц“.

— О! Сигурно е голяма отговорност. Никак не ви завиждам, хер Коплер.

— Страхувам се, че положението ми в момента наистина никак не е розово. Моля да ме извините за ужасния вид. Не съм спал от няколко дни.

Уестин се почувства гузен за трите дни, които прекараха с Джорджия в Париж. Беше възстановил силите си напълно.

— Не се притеснявайте. Мога да си представя на какво напрежение сте подложен.

— Положението е по-лошо, отколкото предполагах. Вчера се опитах да изкарам всичките си файлове на принтер. Поне щях да имам копия на хартия, преди да се опитам да се откача от мрежата. Предполагах, че ако паметта на компютрите бъде изтрита, си струва да поемем разходите по ръчното въвеждане на данните в независима система.

— Стана ли?

— Не. Принтерите отказват да изпълнят командата. Така че информацията ми остана на електронни носители и не виждам друга алтернатива, освен да я загубя.

— Възможно е — обади се Джорджия. — Хер Коплер и аз тъкмо обсъждахме провеждането на един малък експеримент.

— Разбирам. И в какво се заключава експериментът? — попита Уестин.

— Докато ни нямаше, Нейтън е оставил съобщение за мен. Открил е съществуването на скрит файл в скрита директория. Току-що се потвърди, че „Даймлер-Бенц“ имат двадесетмегабайтова скрита програма в системите си.

Уестин веднага разбра.

— Нат също ли е опитал да направи нещо?

— Аха. С разрушителен ефект.

Джером примигна.

— Системата е била сравнително малка. На мен обаче ми хрумна нещо друго и искам да го изпробвам, с разрешението на хер Коплер, разбира се.

— Да, вече се споразумяхме.

— Точно така. Джером, ако нещо се обърка, му предложих да поемем половината от разходите по възстановяването на информацията.

Коплер си позволи малка усмивка.